И може би има надежда...
И може би има надежда...
животът отсъжда, животът нарежда.
Полепнала чисто по детските устни –
медени капки златисто невкусени.
Минават таксита изпълнени с планове,
подире им дим и изгарящи блянове.
Полегнала честно на пешеходна пътека
дъгата чернее– умира полека.
Сега го отричаш, но утре едва ли,
ще можеш да кажеш “Това ли,
това ли била надеждата плаха ?!”
Детска ръка на листата помаха.
Листа се ветреят, листата пресичат
златни пътеки. На хлапета приличат
На пейката старци за нея копнеят
Профучава такси, и те занемеят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados
