Aug 3, 2006, 8:31 PM

И може би има надежда...

  Poetry
142 0 18
И може би има надежда... животът отсъжда, животът нарежда. Полепнала чисто по детските устни – медени капки златисто невкусени. Минават таксита изпълнени с планове, подире им дим и изгарящи блянове. Полегнала честно на пешеходна пътека дъгата чернее– умира полека. Сега го отричаш, но утре едва ли, ще можеш да кажеш “Това ли, това ли била надеждата плаха ?!” Детска ръка на листата помаха. Листа се ветреят, листата пресичат златни пътеки. На хлапета приличат На пейката старци за нея копнеят Профучава такси, и те занемеят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надявам се да има винаги надежда!
  • Хубав стих! Ах тези, пресичащи листа...!!!
    Поздрав!
  • Благодаря ви за хубавите думи, те са истинската оценка... И винаги има надежда!!! Вярвам в това така, както вярвам в хората Поздрави на всички ви, и надеждата никога да не ви изоставя
  • Има, Вестине, има надежда!
    Поздравления за стиха!
  • "Минават таксита изпълнени с планове,
    подире им дим и изгарящи блянове.
    Полегнала честно на пешеходна пътека
    дъгата чернее– умира полека."
    Но има надежда! Поздрав!