И може би има надежда...
И може би има надежда...
животът отсъжда, животът нарежда.
Полепнала чисто по детските устни –
медени капки златисто невкусени.
Минават таксита изпълнени с планове,
подире им дим и изгарящи блянове.
Полегнала честно на пешеходна пътека
дъгата чернее– умира полека.
Сега го отричаш, но утре едва ли,
ще можеш да кажеш “Това ли,
това ли била надеждата плаха ?!”
Детска ръка на листата помаха.
Листа се ветреят, листата пресичат
златни пътеки. На хлапета приличат
На пейката старци за нея копнеят
Профучава такси, и те занемеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
