29 ago 2006, 8:55

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело.

  Poesía
109 0 20
Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело. Барут е болката зад него. Димът остава, като мисъл, облъхва нечие перо. Листът остава непробит. Брониран лист от злоба побелял. Тук всеки стих е щик, нащърбен, забит отляво на ребрата ни без жал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Благодаря ви! Поздрави на всички! Има толкова хубави неща за четене тук... Тази вечер открих Декстър... Шок! Така беше със всеки от вас. Не знам какъв е цветът на очите ви... А като че да сме живели заедно поне една лятна ваканция край морето Непрекъснато някой от вас ме разтърсва. Вчера беше Светльо. Днес Декстър... Не вярвам стиховете да убиват, Дими. По-скоро те ни продължават... Те са нашия хиперкуб. Който е гледал филма ще ме разбере. Добре де, онзи хиперкуб от филма убиваше, но при нас не е така. Реалност на реалността. Дреха на дрехата. Голотата на голотата. Любовта на любовта... до безкрая на безкрая, където се усмихваме не ние а усмивката. Абсурд и болка, щастие и вечност...
    Поздрави на всички. Чувствам ви близки.
    (Повторих се
  • Браво, Вестине! Страхотен стих!
  • Браво,Вестин!
  • Много силен стих!!!
    Поздрави!!!