26 ago 2006, 22:17

Моето дърво

  Poesía
156 0 32
Моето дърво Дърво самотно – престарял войник, лицето белег, а снагата рани; препуска конник пожълтял, велик – напрегнал мищци корени да брани. Препуска нощем, в слънчев пек, запрегнал воля с морни длани. Мечтите плодни – мигове събрани, загубил в похода нелек. Снага разкършил в зноя летен, със мисъл пролетна – във пепел да възкреси от стара есен зелена, буйна тежка песен... ... Сега дървото – стар войник, за смърт запява, сплита клони. Настръхнал, гол, със мокър лик прегорели блянове ще гони.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харсва стилът ти! Чудесно предаваш емоцията, която те изпълва. Просто нямам думи, с които да изразя въсхищението си.
  • Поздрави за хубавия стих!Удоволствие бе за мен да го прочета!Бъди жив и здрав Мите
  • Благодаря ти, Димана. Благодаря ти, Христо.
  • Благодаря на всеки от вас. Руми, ти си извор за нови поетични имена за мен. Светльо, ние не харесваме целите себе си, не можем да харесваме и целите други. Злати, аз лично не обичам сезона след есента - зиморничав съм, а тогава има твърде малко слънце, но в твоите мнения винаги долавям светла откритост, както и при повечето хора тук. Името ти отива, Злати Благодаря ти за твоето дърво Веси, надявам се напролет заедно да посрещнем птиците, всички заедно.
    Поздрави на всички!!!
    В
  • Снага разкършил в зноя летен,
    със мисъл пролетна – във пепел
    да възкреси от стара есен
    зелена, буйна тежка песен...

    Много красив стих! Поздравления!