26.08.2006 г., 22:17

Моето дърво

157 0 32
Моето дърво Дърво самотно – престарял войник, лицето белег, а снагата рани; препуска конник пожълтял, велик – напрегнал мищци корени да брани. Препуска нощем, в слънчев пек, запрегнал воля с морни длани. Мечтите плодни – мигове събрани, загубил в похода нелек. Снага разкършил в зноя летен, със мисъл пролетна – във пепел да възкреси от стара есен зелена, буйна тежка песен... ... Сега дървото – стар войник, за смърт запява, сплита клони. Настръхнал, гол, със мокър лик прегорели блянове ще гони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харсва стилът ти! Чудесно предаваш емоцията, която те изпълва. Просто нямам думи, с които да изразя въсхищението си.
  • Поздрави за хубавия стих!Удоволствие бе за мен да го прочета!Бъди жив и здрав Мите
  • Благодаря ти, Димана. Благодаря ти, Христо.
  • Благодаря на всеки от вас. Руми, ти си извор за нови поетични имена за мен. Светльо, ние не харесваме целите себе си, не можем да харесваме и целите други. Злати, аз лично не обичам сезона след есента - зиморничав съм, а тогава има твърде малко слънце, но в твоите мнения винаги долавям светла откритост, както и при повечето хора тук. Името ти отива, Злати Благодаря ти за твоето дърво Веси, надявам се напролет заедно да посрещнем птиците, всички заедно.
    Поздрави на всички!!!
    В
  • Снага разкършил в зноя летен,
    със мисъл пролетна – във пепел
    да възкреси от стара есен
    зелена, буйна тежка песен...

    Много красив стих! Поздравления!