VWtM (Васил Джамбов)

На Хаберлеа 🇧🇬

Тъга, толкова много тъга в душата
и скръб за тези отминали дни...
Сълзите, те сякаш океан да бяха,
но неизлети сега, нито преди...
Малка принцесо, ти си голяма! ...

VWtM

Poesía

2006-06-05T21:26:01+03:00 86 6

Паднал 🇧🇬

Полека изправям се, бях паднал, уви
с поглед отново в бъдното взрян,
Аз знам, че сърцето, то не греши,
но не знае какво е думата блян.
Полека поемам си дъх, бях забравил какво е ...

VWtM

Poesía

2006-06-05T21:05:01+03:00 98 4

:.( 🇧🇬

Намерил пътят, от него избягал,
своята любов, не доизказал,
своите мисли, за себе си запазил,
своите мечти и чувства погазил.
Намерил вратата, открехната леко, ...

VWtM

Poesía

2006-05-30T23:13:37+03:00 107 6

С тъга 🇧🇬

Дните отиват си леко, с тъга,
оставили само спомена блед.
Залезът тихо приветства нощта,
сковано сега е сърцето от лед.
Нощите отиват си леко, с тъга, ...

VWtM

Poesía

2006-05-30T23:11:25+03:00 110 8

За нея 🇧🇬

Когато усетя как милва тревата,
на слънцето как гали лъчът,
вятърът довял далеч аромата
на твоята нежна и пареща плът.
Когато видя как слънцето тича ...

VWtM

Poesía

2006-05-07T01:49:43+03:00 148 10

...то, как се нарича това? 🇧🇬

Ако ти деня ми изпълваш,
ако често те срещам в съня,
и моите тайни разбулваш
със поглед и дума една?
Ако будя се с мисъл за тебе, ...

VWtM

Poesía

2006-05-06T21:38:13+03:00 183 24

Мечти 🇧🇬

Да бягаш в полето обгърнат от вятър,
настръхнал от чувство, замаян, гориш,
не чуваш небето, не чуваш земята,
не ги и докосваш, ти просто летиш.
Да слушаш птичите песни в гората, ...

VWtM

Poesía

2006-05-05T09:15:12+03:00 121 4

Сън 🇧🇬

В зората на залеза виждам светът,
как бавно потъва и тлее мигът.
Разделям се с теб, дано си разбрал,
че грешно моят живот си живял.
Обръщам се, мрак от сянка обвит, ...

VWtM

Poesía

2006-05-05T09:15:02+03:00 123 10

Болка 🇧🇬

Защо изпитвам болка,
щом чувства няма?
А може би е малка,
може би... голяма.
Защо изпитвам болка, ...

VWtM

Poesía

2006-05-05T09:14:55+03:00 117 6

Прошка 🇧🇬

Не, аз не искам страдание, милост,
не искам протегната за помощ ръка.
Аз не ще искам и твоята низост,
аз искам само да знам как да простя.
Да простя на себе си искам, ...

VWtM

Poesía

2006-05-02T19:59:08+03:00 135 14

Любов 🇧🇬

Дай ми сили аз теб да позная,
щом срещна наистина теб.
Дай ми сили за теб да мечтая
и мисли да имам без ред.
Дай ми сили, когато нощем ...

VWtM

Poesía

2006-05-02T19:03:11+03:00 175 8

Пусто 🇧🇬

Пусто е небето, там където ще отидеш ти.
Звездите са далеко, по-далеко ще съм аз, уви.
Здрачът ще е паднал, когато при теб настъпи утринта.
Пътя си ще трябва да поемеш без моята приятелска ръка.
Пуста е земята, там където ще се озовеш, ...

VWtM

Poesía

2006-05-02T19:00:06+03:00 117 12

за "Семптември" 🇧🇬

За човека бе истина страшна,
за онези, книжчица прашна,
за народа то бе светлина,
за народа, що в кръвта си заспа.
То бе носител на трепет и страх, ...

VWtM

Poesía

2006-05-01T12:08:53+03:00 96 8

Приятел? 🇧🇬

В очите ти виждам как свети искра,
обикнала него – човек и душа.
И чуваш как бият сърцата в едно,
усещам, за нея е време дошло.
Но стига, достатъчно вече в сянка живя, ...

VWtM

Poesía

2006-05-01T12:03:52+03:00 133 6

Мъка 🇧🇬

Мъка, когато хората късат парче по парче доблестта,
Мъка, когато хората искат да смажат с дела съвестта,
Мъка, когато ги виждам как грачат над малък, безпомощен труп,
Мъка, когато хората плачат, на други да чуваш смехът.
Мъка, защото хора не сме, а животни живели в забрава, ...

VWtM

Poesía

2006-05-01T12:01:51+03:00 116 6

Кръстопът 🇧🇬

Пак на този кръстопът съм заседнал.
Тук, където идвах и на където вървях.
И може би, ако поне веднъж бях погледнал,
щях да знам, че във кръг се въртях.
Пак този кръстопът отново достигнах, ...

VWtM

Poesía

2006-04-30T14:35:49+03:00 125 12

Генерал 🇧🇬

И пада слънцето зад хоризонта,
и черен блясък пак в очите ти блести,
и тази нощ със кръв на фронта,
и усмивка лицето ти ще озари.
И ясна ще е тази нощ, ...

VWtM

Poesía

2006-04-30T14:27:52+03:00 92 2