БЕЗВЪЗВРАТНО ИЗГУБЕНИЯТ,,,
За живота на един наркоман
Страхотен ден...слънцето пече приятно и небето е кристално синьо сякаш очвтено с пастел...и миризмата носеща се във въздуха...това е мириз на пролет...на живот...на мечти.А някъде там в големия свят...за някого този ден е мрачен и отчайващ...поредния ден,в който слънцето е улична лампа,въздуха е отрова,мечтите са пороци,а животът-наказание.Мисълта за следващия ден,когато ще отвориш очите си това,което ще видиш ще са цветовете на дъгата,когато улиците няма да са мръсни и прашни,когато няма да те е страх от самия теб.Изпепеляващото желание,силно и непреодолимо,но цената му?Цената та поредната доза ли?Цената да получиш щастие с риска да загубиш истинското щастие и целия ти живот да се превърне в ад и в очите ти да се чете 666...и някой друг да е теб.Защото това се случва загубвам себе си някъде в едно тъмно петно,което ме поглъща...и сякаш си щастлив търсиш нов мироглед,нов живот...или може би изход от сегашния...Тъмните улици на съзнанието ти...мъката която те прегръща и всяка нощ те мъчи и те тресе-как ще мине утре?И мига в който си наясно-всичко ще е по-добре,всичко ще промени мига когато студената игла докосва плътта.Желанието превзема съзнанието замъглява разума ти.Но тук се губи нишката...не спасение,а мъка...убийство дори е това.Защото сядаш и си представяш това,което се молиш,искаш да бъде...и получаваш мечтаното...а отвориш ли очи-пак си ти:пак си нищо...пак си обикновен,а си пропилял най-хубавите години най-ценните мигове...и защо?За да търсиш нещо което го няма да докажеш,че можеш да си купиш щастие-50 или 100?На колко си способен?За колко "щастие" имаш пари?Или пак нямаш пари?О,зная ще откраднеш,ще излъжеш...ще убиеш,за да го имаш това единство на сигурност на "щастие"!Падаш надолу и бързо забравяш от кой бряг си паднал,и търсиш ново и ново,а всъщност се натъкваш само на стари неща,на неща които някой някога е имал,а безвъзвратно е изгубил...или изхвърлил някъде...защото е болест...и ти я приемаш,а не осъзнаваш,че с поредното хопче се приближаваш към тунела...и навлизаш...мрак и пустота...мрак и болка...ти и съзнанието ти...ти и лудостта и сянаш е вечност...хмм...колко странно беше само миг...беше само миг...беше само част от теб...беше част от бездна...от края,може би...от началото на края?Мразиш ли този миг...мразиш ли образа си...мразиш ли това което сега държиш в ръце?Да,но си по-слаб от него...и защо?Защо не кажеш "не"?Знаеш,че е по-добре,когато гледаш с чисти очи,когато съвестта ти е чиста,защо не се пребориш?!Защо си приел,че ти харесва,че ти помага и лекува всяка мъка и тъга,всяка трудност и беда?А е една лъжа и такъв е живота ти.Спри защото там в пустотата те чака не дупка,а студено легло.ти реши защото волята си е твоя,но съвестта от мене-захвърли всичко и търси истинското щастие,истинския миг,остави това което държиш в ръка и виж-майка ти плаче дори незнае къзе си,а мислиш,че едно съжалявам ще оправи нещата.От мъка или просто от синовнния дълг спри се защото смисълът на живота е той да е труден и гаден-за да се борим и успеем!!!Безнадежно си изгубил своя свят и мироглед и ако не си се замислял в думите ми и не от опит,а разум ме доведе до тук,и не е извод,защото от истината няма по-голям извод и не от мъка,отчаяние и безсилие,а надежда и вяра.Да така е,защото съм написала това за да се замислиш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Башева Todos los derechos reservados
