In nomine Christi, Amen!
2 мин за четене
In nomine Christi, Amen!
"Ако не вярваш в Бог,
против всички човеци си!"
От древни времена хората се опитват да си обяснят различни феномени, а и съвсем обикновени неща. Имали сме богове на светкавиците, на дъжда, на реколтата. Полубогове -полухора, представители на животинското царство също. По-късно само по един бог.
Какво е бог, питали ли сте се? Дали е "висша сила"? А може би мит? Дали е някой, нещо, създал всемира или лъжа?
Не е ли той само догми? "Не прави това, не прави онова". Грешници сме всички. Догмите никога не са помагали за развитието на цивилизацията. Или поне за ползотворното съществуване на човечеството. Светата инквизиция е налагала наказания, само и само в името на бог. А той дали е искал това? Неговите "деца" да бъдат измъчвани... до смърт, за да вярват в него. Съмнявам се. Бог спасявал всички ни. Защо тогава са дразгите между хората - кой бил праведен, кой не...? Кои са неправедните? Онези може би, които не ходят всяка неделя на църква. Не са ли присъстващите на всичките неделни литургии фанатици и не води ли това до нови и нови битки - морални и какви ли не?
Бог, нашият, вашият, техният... не е някой. Нещо е. Бог е любов. И има много имена. Обичам да казвам, че дяволът има много лица - лъжата, лицемерието, убийството... сещайте се, но има само едно име. Бог има много имена - дали ще е Кришна, дали Аллах, дали Буда - сами изберете. Бог обаче има едно-единствено лице и това е доброто.
Грях е човек да се лишава от удоволствията, поднесени му на земята. Това си има своето условие- не трябва да се пречи на природата (хора, животни, растения и тн), защото това би било в противовес с мира.
Търсеният път към "кулата на познанието" се крие в десетте божи заповеди. Те трябва да бъдат възприемани като условия за лек и пълноценен живот. Невъзможно е да бъдат спазвани напълно - важно е старанието. По -късно натрупаният опит е основен за следващите поколения.
В Библията се крие безкрайно много мъдрост, но човеците възприемат писанията буквално. Това са само примери от отминалите дни за живота на хората. Примери, които както всяка историческа книга, носят своята мъдрост. За съжаление не се поучаваме и правим същите стари грешки...
Забравяме винаги най-важното. Всеки един от нас - беднякът, детето, самотната майка, наркоманът, геят има свой път. Не е задължително да е предопределен. Сами го павираме и сами определяме посоката. Всеки един от нас е забравил своето АЗ, а се приспособява към навици, наложени от обществото. Кой е казал, че са правилни? Най-важното може би е да не търсим смисъл в съществуването си постоянно, а да търсим скритите послания, които ни се поднасят. Да ги наречем "изпитания". Не ни ли правят те по-силни, по-смели, по... "вярващи"?
Човешкият род ще постигне много повече от небостъргачи, развита икономика и ще има други материални стремежи, единствено, ако прозре истината- всеки човек се ражда равен на другия. Накрая един съдник ни съди всичките. Но кой? Този дълбоко в нас...
"Ако не вярваш в Бог,
против всички човеци си!"
От древни времена хората се опитват да си обяснят различни феномени, а и съвсем обикновени неща. Имали сме богове на светкавиците, на дъжда, на реколтата. Полубогове -полухора, представители на животинското царство също. По-късно само по един бог.
Какво е бог, питали ли сте се? Дали е "висша сила"? А може би мит? Дали е някой, нещо, създал всемира или лъжа?
Не е ли той само догми? "Не прави това, не прави онова". Грешници сме всички. Догмите никога не са помагали за развитието на цивилизацията. Или поне за ползотворното съществуване на човечеството. Светата инквизиция е налагала наказания, само и само в името на бог. А той дали е искал това? Неговите "деца" да бъдат измъчвани... до смърт, за да вярват в него. Съмнявам се. Бог спасявал всички ни. Защо тогава са дразгите между хората - кой бил праведен, кой не...? Кои са неправедните? Онези може би, които не ходят всяка неделя на църква. Не са ли присъстващите на всичките неделни литургии фанатици и не води ли това до нови и нови битки - морални и какви ли не?
Бог, нашият, вашият, техният... не е някой. Нещо е. Бог е любов. И има много имена. Обичам да казвам, че дяволът има много лица - лъжата, лицемерието, убийството... сещайте се, но има само едно име. Бог има много имена - дали ще е Кришна, дали Аллах, дали Буда - сами изберете. Бог обаче има едно-единствено лице и това е доброто.
Грях е човек да се лишава от удоволствията, поднесени му на земята. Това си има своето условие- не трябва да се пречи на природата (хора, животни, растения и тн), защото това би било в противовес с мира.
Търсеният път към "кулата на познанието" се крие в десетте божи заповеди. Те трябва да бъдат възприемани като условия за лек и пълноценен живот. Невъзможно е да бъдат спазвани напълно - важно е старанието. По -късно натрупаният опит е основен за следващите поколения.
В Библията се крие безкрайно много мъдрост, но човеците възприемат писанията буквално. Това са само примери от отминалите дни за живота на хората. Примери, които както всяка историческа книга, носят своята мъдрост. За съжаление не се поучаваме и правим същите стари грешки...
Забравяме винаги най-важното. Всеки един от нас - беднякът, детето, самотната майка, наркоманът, геят има свой път. Не е задължително да е предопределен. Сами го павираме и сами определяме посоката. Всеки един от нас е забравил своето АЗ, а се приспособява към навици, наложени от обществото. Кой е казал, че са правилни? Най-важното може би е да не търсим смисъл в съществуването си постоянно, а да търсим скритите послания, които ни се поднасят. Да ги наречем "изпитания". Не ни ли правят те по-силни, по-смели, по... "вярващи"?
Човешкият род ще постигне много повече от небостъргачи, развита икономика и ще има други материални стремежи, единствено, ако прозре истината- всеки човек се ражда равен на другия. Накрая един съдник ни съди всичките. Но кой? Този дълбоко в нас...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Todos los derechos reservados
