Искам да съм всеотдайнааа

                                     <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                            Искам да съм всеотдайна

Не всички могат да бъдат красиви, богати и   знатни, но всички могат да бъдат Добри.

                                                                                                                        Конфуций

            Не претендирам, че за осемнадесет години живот съм прочела достатъчно книги. От всички страници минали кои само през очите ми, кои през очите, ума и душата, съм запомнила няколко думи. Думи, с които спекулирам много често. Понякога го правя умишлено, друг път съвсем несъзнателно – просто по навик. Тези думички са доброта, обич, истина, щастие, суета.  Във всяка секунда  се въртя около тях - неизбежни са.

           Неизбежни и също тъй неизбежно свързани помежду си. Твърде вярно е това, когато става дума за истината и суетата. Суетата като никой друг заглушава истината. Какво реално става с истината? Всеки ден я тъпча и крия в прахта от обувките си. Заслепявам я с разни скъпи предмети. Умъртвявам я с пари. Ден подир ден опаковам всяко кътче от себе си с лъскав целофан. За да съм на ниво, за да бъда представителна и точна, обръщам внимание на всичко, на което не е нужно да се обръща внимание. Редът на ценностите ми е разместен. Бъркам го всеки ден. Учудено го гледам, сякаш дете зяпа голям и много шарен пъзел. Гледам, гледам и разбърквам пъзела още повече. За сметка на това успявам да говоря  патетични слова за достойнство и  доброта и някогашни успехи. Но миналото не може да бъде упование, защото не е настояще, защото едва ли има по-важно нещо от онова, което се случва Тук и Сега.

         ОК! Похвално е, че осъзнавам неща и имам смелостта да извърша едно самопризнание. А след него? Как да се променя, как да възкръсна? Възкресението е ново начало, но то не е тържествен миг. Възкресението е всекидневно усилие, борба; съпровождащ живота процес. То е път към дейното, случващото се добро. И именно това добро, лишено от позата на излишеството, е съдържател на истината. Когато съм с приятели и вдигаме наздравици, когато се отдам на момента и споделя общото щастие – това е да съм добра. Да сдържам гнева си, дори да не позволявам душата ми да бъде утроба на това пагубно усещане, и вместо да пазя агресия в себе си, да кажа “Обичам те!”  Да не спирам да се усъвършенствам и развивам, да пусна вътрешната се светлина да изгрее – май това е да съм добра.

                                                                  ***

            Уважаеми читателю, твърде късно осъзнавам и преживявам думите си. Чувствам, че съм разбрала само песъчинка от добротата, но съм я разбрала истински. Осъзнах я, когато си отиде най-добрия човек, когото познавах. Когато клепачите безвъзвратно покриха сините очи.

       Съвсем по реда си след смъртта на близък човек  те запълва празнота. Знам, че ще е от решаващо значение за съществото ми с какво ще я заместя. Иска ми се да съм добра, както бе  моята баба. Тя успяваше да се радва на това, което  хората едва забелязват, оценяше  радостта на своите близки.  Животът и бе посветен на градежа на нашето щастие. По нейния си начин, както тя виждаше нещата. Я ще ни завърти баница или друга гозба, винаги ще ни изслуша, но никога няма да ни натвари със своите болежки. Не беше от онези хитро охкащи баби, събиращи по примитивен начин внимание. Тя просто бе един добър човек – най-добрият, когото съм познавала. Знам, че ще запазя духа и жив, ако успея дори наполовина да съм добра като нея. Искам и вие да сте такива!

                 Вечната пречка за проявлението на доброто е себичността. Защото тя насочва човека единствено и само към себе си. Затова  и му е трудно  да се отрече  от нея. А може би не е и нужно? Може би просто трябва да съчетаем грижата към себе си с грижата за семейството, за хората изобщо? И да се пазим, ама много. 

                                                                    ***

Тези дни се подпитах къде е истинското щастие? После си казах, че щастието не е предмет, за който да се чудиш къде си го оставил. Щастието е изживяване. Струва ми се, че е това се случва, когато целуваш и се любиш - тогава си всячески гол и уязвим. Тогава  си Ти. Когато сготвиш и ястието е сполучливо, когато сбъднеш мечта и събереш сили да сбъднеш нова...Мда. Стотици пъти хората са казвали, че щастието е в малките неща. Вярно е! Затова така лесно ги забравяме. Но малките неща се и случват най-лесно. Мъничко усилие трябва! Само да има кой да го направи.

Ще си позволя да завърша с една мисъл на дядо Йордан - герой от  повестта “Гераците” на Елин Пелин: “Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто – то е господар на човешкото сърце.” И се надявам, че след всичко прочетено се чувствате още по-добри!

                                                                                                                               Неда Меда