Когато...
Когато живееш обикновения си живот…
Когато си оформиш някакви мечта…
Когато желаеш тази мечта…
Когато решиш, че можеш да осъществиш мечтата си…
Когато сметнеш, че почти си я осъществил…
Когато всичко стане твърде бързо…
Когато всичко стане твърде хубаво…
Когато си щастлив…
Когато си самоуверен…и…
Когато се намери някой, което да те разочарова…
Когато се намери някой да те “прецака”…
Когато осъзнаеш, че не си герой от приказка…
Когато осъзнаеш, че всичко е твърде хубаво, за да е реалност…
Когато всичко тръгне накриво…
Когато всичко ти се струва безсмислено…
Когато изгубиш вяра в най-близките си…
Когато бъдеш отхвърлен…
Когато бъдеш набеден…
Когато си отчаян…
Когато не ти се живее повече…
Когато си рискувал най-скъпото, за да спечелиш нечия любов или приятелство…
Когато си рискувал всичко…
Когато изгубиш това, което си рискувал…
Когато не спечелиш това, за което си рискувал всичко…и…
Когато осъзнаеш, че всичко е било заблуда…
Когато осъзнаеш, че всичко е било напразно…
Когато си опитал всичко…
Когато нищо не ти е помогнало…
Когато се обезвериш…
Когато смяташ, че само чудо може да ти помогне…и…
Когато повярваш в чудеса…
Когато чудото се случи…
Когато заживееш обикновения си живот…
Когато си оформиш някакви мечта…
Когато желаеш тази мечта…
Когато всичко започне отначало…
Когато всичко се повтори…
Когато всичко се потрети…
Когато разбереш, че чудесата, които са ти се случили, не са истински чудеса, а плод на въображението ти…
………………
Тогава осъзнаваш, че си сам…
Тогава се намираш в поредната “черна дупка” по пътя на живота…
Тогава се сещаш колко трудно ти е било да излезеш от нея…
Тогава знаеш, че не веднъж си падал в нея…
Тогава знаеш, че и тази не ти е последната…
Тогава разбираш, че има само един човек, на когото можеш да се довериш…
Тогава запомняш, че само един човек никога няма да те предаде…
Тогава съжаляваш, че до сега не си му вярвал…
Тогава осъзнаваш, че този човек не е някой друг, а самия си самия ти…
Тогава отново започва да боли и усещаш как приближаваш поредната “дупка”…
Тогава ти се иска да изкрещиш: “какво по-дяволите означава всичко това?”…но…
Тогава сякаш нямаш глас…
Тогава никой не те чува…и по-точно – не те слуша…
Тогава разбираш, че си единственият, който може да намери отговорите…но…
Тогава разбираш, че няма такива отговори, но не искаш да го повярваш…
…………………
и след всичките тези “когато” и “тогава” живота започва да ти се струва все по-объркан и по-объркан, вместо да ти се изяснява… Ето защо мухата не се замисля за смисъла на живота си…и ти не го прави, само знай, че има много неща, заради които си струва да си се самоубиеш…има и много по-малко такива, заради които си струва да се бориш… да живееш… да страдаш… но те са далеч по-стойностни, безценни и уникални от онези, които те карат да сложиш край на живота си…така че…не го прави, бори се, вярвай в невероятното…и…“когато дойде важен, за теб, момент, не мисли, а действай! Мисленето само заблуждава и обърква!”( )
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
