Нашата първа среща
Чудя се какво ли би било да бях там, очаквайки твоето идване, вероятно бих изгаряла в нетърпение, в радостно вълнение от предстоящата ни среща.
Представям си как ти идваш и докато ти си абсолютно спокоен, аз обмислям какви да бъдат първите думи, които ще ти кажа лично.
Треперя от притеснение, вълнението е толкова голямо... и докато се чудя ти позвъняваш на вратата... аз отварям и се срещам очи в очи с теб – моята голяма и единствена любов. Успявам да промълвя "Добре дошъл " и със стаен дъх проследявам безшумните ти движения. Ти се движиш грациозно и леко, сякаш не стъпваш по земята, влизайки ми казваш простичко "Здравей ", подаваш ми дланта си, а аз я гледам и се чудя как ли би реагирал ако те прегърна, но мисълта, че мога да те уплаша ме възпира... Потискам бързо първоначалната си реакция и смутено хващам твоята ръка в поздрав. Поглеждам те отново, тук пред мен... ти си истински... о, Господи... и не мога да сдържа всичките чувства, които напират в мен като ято затворени птици във стая с един-единствен прозорец... сълзи изпълват очите ми и аз избягвам проницателният ти поглед. Сякаш разбрал какво става в душата ми, ти искаш да ми кажеш нещо, но аз те спирам, казвам ти "Не говори!". Малко учуден от моята реакция ме поглеждаш, но оставаш безмълвен... а аз се опитвам да отклоня вниманието ти с ежедневни въпроси, но ти, като че ли усетил раздвоението в мен, се приближаваш и протягаш ръце да ме прегърнеш. Повече от всичко аз искам точно това, искам да ме прегърнеш и да почувстваш как лудо бие сърцето ми за теб, да усетиш всичко, което става вътре в мен, лудост е, но те искам. Искам да почувстваш цялата болка и любов, събрала се с годините в мен. Искам да се сгуша като премръзнала птичка в топлината на твоята прегръдка, да целуна нежно тези строги черти, сладките трапчинки, тези очи, тези устни... искам да те целувам безспир, без дъх, жадна за теб... искам да вкуся всяка частица от теб, да почувствам силата и мъжествеността ти, да изгоря в твоя огън, да те любя така, че да копнееш за мен при всяка твоя мисъл, по-нататък. Да, виждам очакването в очите ти, усещам те със всяка фибра на тялото си, но не е достатъчно, копнеейки един за друг сякаш от векове, и сега в нашата вечер радостта е недостатъчна, любовта ни сля, но чувстваме недоизказаното в тишината между нас...
Копняла съм за теб, желала съм те... сега си тук пред мен от плът и кръв и зная... ще ме любиш с огън и страст, на която само ти си способен, а после ще си отидеш ... каква ли ще е моята съдба след това? Съдба на любовница? ... Ще се събуждам с мокри от плач очи и ще потъвам в топъл спомен вечер, когато те няма... В спомена за твоята любов и сила... за думите, които никога не каза, но които прочетох в сините очи и които почувствах с цялото си същество, за твоите чувства, изгарящи ме като огън, стопяващи ме като ледена висулка сред огнен ад, за твоята опияняваща страст... Спомен за златната коса и твърдост на ръцете ти.
Прокрадва се с тихи стъпки мисълта, че ти си с нея и тя те прегръща сега и потръпвам... ах, как бих искала да си тук отново... да ме любиш под звездите и луната да се скрие, засрамена зад любопитният облак... Птиците биха спрели своята песен и биха запели още по-хубаво за любовта, събрала ни заедно през километрите ...за чувството...
Мечти и спомени се въртят в главата ми... няма време за тях... ставам и се обличам, ти скоро ще се обадиш, че тръгваш да ме видиш, трябва да подредя мислите си или е по-добре просто да те изчакам, оставяйки развитието на нашата среща на теб?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
