Новина
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Постоянно нося у себе си мобилен телефон, по който да се обадя и да чуя гласа на този когото обичам, но не зная телефона му. Той може да ми се обади, защото знае моя, но се съмнявам, че ще го направи. За мен мобилният телефон е излишен разкош. Щом по всяко време можем да се свържем с този с когото пожелаем и винаги можем да си кажем това което имаме да кажем ... вече не искаме, вече нямаме какво толкова да си казваме, защото няма никаква новина. Скоро взех от своя брат дигиталния му фотоапарат, защото ми потрябва за една работа, но така и не ми потрябва. Така или иначе фотоапаратът остана у мен, за известно време, и имах възможност да снимам каквото пожелая, но нищо не пожелах да снимам - не намерих подходящ обект. Отдавна вече не намирам много неща за красиви. От известно време насам се заглеждам по колите и си представям как някой ден и аз ще имам кола с която да отида където си пожелая, но знам - няма да е така. Няма да имам пари за бензин или свободно време или желание да отида където и да е. Вече можем да отидем навсякъде, но не ни е удобно, не ни е удобно в собствените ни домове, дори в собствената си кожа. Обобщавам защото виждам, че това което ме владее никога не е по-различно от онова което владее всеки един друг в момента. Съществува всеобща апатия, защото няма ясно бъдеще, представа, конкретна идея, която да искаме да постигаме. Най-често всеки е ограничен до достъпната реалност, където не намира утеха за раната нанесена от миналото – минало, което вещае мрачно, бъдеще - бъдеще в което се намираме в момента. Прието е, че новото поколение, идва за да промени нещо. Приема се, че възрастните по начало се оплакват и говорят за „доброто старо време”. Но действително има ли знаци за позитивна промяна? Днес получих на електронната си поща адрес на който да отида за да гледам как малки момчета...с малки момчета...с един голям...между тях...по-преди гледах малки момиченца. Исках да попитам защо получавам такива неща. С голям интерес гледах ужасния репортаж за руския войник на когото чеченците отрязват главата. Потресе ме. Съчувствах повече на убийците. Разглеждах един базар и се убедих, че е невъзможно стоките да се продадат. Пазарът е залят. Няма търсене. Има безкрайно отвращение на хората от живота във всякакъв смисъл. Една новина, ме промени и ще промени свята. Най-висшата душа Шива– точката светлина, добродетелят, семката на света, бащата на всички души е дошъл на земята в най-обикновено тяло на най-обикновен възрастен човек в Индия и разказва знанието за новия свят и създава рай на земята за да може всяко едно дете да получи своето наследство по рождение - да живее добре. Като обединява различията и установи едно царство, една религия, един език, един свят наричан от всички на света рай той изпълнява своята роля на творец. Като разрушител той ще разруши този стар свят за да остане да живее младата фиданка на новото дръвче. Но преди това е дошло време да ни вземе обратно у дома. Трябва само да го помним.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андрей Тенов Todos los derechos reservados
