Още!
1 мин за четене
На най-добрия ми приятел Къде си? Още помня веселата ти усмивка и лъчезарния ти поглед. Още си представям прекрасните замъци, които ми рисуваше с думи. Още се разхождам по улиците, кедето прекарвахме часове, размишлявайки върху живота. Още те търя, а теб още те няма. Къде си сега? Може би на някое музикално небе, обсипано с безброй пианисти, като теб. А може би ти си единственият там, защото по-добър от теб няма. Помня как твоите звуци ме караха да летя! Кънтяха в главата, в разума, в душата, в сърцето…Навсякъде! Къде са те сега? Разсърдих ли ги с нещо, че така мигновено ме напуснаха? Ами ти? И ти ли си сърдит? Защо изчезна и ме остави сама? Сигурно си повярвал на думите ми, че не се страхувам от самотата. Да! Не се страхувах да бъда самотна, защото ти винаги беше с мен. Ти и твоие топли думи. Липсваш ми! Знаеш ли? Мразя те!Мразя те, защото винаги ме учеше да избирам по-добрия вариант. Така било най-правилно. А ти защо тръгна по пътя на дрогата? Това ли беше решението на сложните житейски задачи? Ти имаше всичко, за което можеше да мечтае един човек, но го пропиля. И като в онази песен ” Спасение”, остана само с болната си душа. Още помня белия ковчег. Той потъна в земята заедно с теб. Още помня и сълзите, които попиха в гроба ти. Още те помня! Къде си сега? Слушай, пианото засвири. Ти ли си това? Да, това си ти, та кой ще свири симфонията на вечния приятел. Още те мисля и още те чувствам! Моля те, посвири, още!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илчева Todos los derechos reservados
