Посветено на Иван
1 мин за четене
Винаги, когато погледнех назад, виждах теб, виждах твоите очи, твоите ръце
протегнати към мен. Ти беше всичко, което исках от живота. Ти просто беше моя
живот. Ти искаше да те забравя, да забравя, че съм била с теб, да забравя всички
прекрасни мигове с теб. Но не...Ако те забравя, това означава да забравя живота,
да умра. Не мога да те забравя, не мога да забравя сутринта, в която ти ме
остави сама. Не мога да забравя твоите очи, гледащи ме с толкова любов, не мога
да забравя топлите ти ръце, докосващи тялото ми, не мога да забравя устните ти,
докосващи се до моите. Не мога да те забравя. Ти винаги ще си в сърцето ми, за
теб винаги ще има място в него. И сега дори, когато съм далеч от теб, болката не
спира да гори. Където и да ходиш, каквото и да правиш, аз винаги ще те помня, аз
винаги ще съм тук и ще те чакам, ще чакам да дойдеш и да запълниш дупката в
душата ми. Все още, когато затворя очите си аз виждам теб, все още чувам смеха
ти, все още усещам първата ни целувка. Помня, когато очите ни се срещнаха за
първи път, все още усещам нашето първо докосване. Още помня уханието на кожата
ти -помня всичко. Помня всичките ти движения-помня теб. Ти си единственото нещо
за което си струваше да живея, бях готова да направя всичко за теб. Ако ми кажеш
да плача за теб, аз ще плача, ако ми кажеш да умра за теб, аз ще умра, но знай,
че аз винаги ще те чакам. Аз ще съм тук, дори и звездите вече да не светят, и
дори, когато умра, ти ще си в ума ми.
АЗ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВЕЧНО!
АЗ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВЕЧНО!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Кирова Todos los derechos reservados
