Прегърни ме
Прости ми, че живея с мисълта за теб,
че очаквам докосването ти с толкова трепет и вълнение,
че изгубих се в лабиринта на душата ти,
че се оставих на желанието да ме води по пътя към насладата,
път по който нямах право да вървя,
изживявайки неподозирани усещания.
Желанието - по-силно от мен, ме завладява!
Жадувам прегръдката ти,
светлината в очите ти,
копнея да те почувствам със всяка фибра на тялото си,
да усетя допира ти - копринено нежен, но изгарящ!
Затворила очи, чувам смеха ти,
усещам топлия ти дъх във врата си,
а близостта ти ме изпълва със сила за живот.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Погали ме, моля те!
Подари ми един миг щастие,
позволи ми да ти покажа вулкана от чувства,
който изригва в мен, всеки път, когато минаваш през мен
и разтърсваш дълбините на душата ми!
Не мога да седя безучастна,
когато твоя огън ме разпалва отвътре,
когато всичко крещи в мен,
когато затворя очи и те видя в съня си,
докога ще ме измъчваш в този сладък плен?
Треперя цяла, разбери ме,
тялото измъчено простенва за капчица стаена нежност,
а тихо ще прошепна твойто име
в стон подтиснат:
Прегърни ме!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
