ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ОСЕЯН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ или КАК УМИРАТ ИДЕАЛИСТИТЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

(според Хр. Смирненски и според мен)

         “Хората, като правило, не си дават сметка,

че във всеки момент могат да изхвърлят от

                                      своя живот което и да било.

Във всяко време.

Мигновено.”

                                                                                                                                                             Карлос Кастанеда

         Да! Лесно е! Ела, Сатана! Излез от мръсното си скривалище, покажи ми гнусното си лице! Аз имам сметки за уреждане, аз искам да сключа сделка с теб! Призовавам те, о, Сатана!

         Троп, троп. (звук от козе копито)

         Ето те, Сатана! Проклет да си! О, как мразя теб и несправедливостите, които посяваш в нашия красив свят! Как жадувам отмъщение: за мен, за моите братя и сестри, за болката, за униженията, за низостите, които сме принудени да търпим. Но стига, Сатана! Стига вече обиди – аз ще достигна своя идеал и ще го върна на земята. Как жадувам песен, Сатана, песен и светлина! Покажи ми пътя, Сатана, изведи ме там, където ще срещна най-ужасяващите си кошмари – аз не се страхувам, Сатана! Аз вярвам в красотата на доброто.

         Какво искаш, Сатана? Каквото и да е – кажи! Не ме бави повече. Аз бързам да върна справедливостта на земята. Слуха ми ли? Само това? Вземи, Сатана, изтръгни го до последния стон! Благородните каузи искат жертви.

         ТиШиНа…

         Още, Сатана! Искай още! Виждам блясък пред себе си, но е така далече! Очите? Как така? Не ще ли мога за миг поне да зърна своя идеал? Но не. Вземи! Аз нямам жал, щом справедливостта ще възтържествува.

         След ТиШиНаТа –

                                      МРАК…

         Хей, Сатана! Къде си? Аз съм близо, чувствам го, но още само няколко крачки, а краката ми са като залепени за твърдта… Къде си, Сатана? Имахме сделка, помниш ли? Не ме е страх, Сатана! Изведи ме до края! Но как? Какво? Шегуваш се! Сърце и памет – закъде без тях? О, как се разкъсвам вътрешно! … Що да сторя? Нима ще се отрека от пътя, извървян дотук? … Вземи, Сатана! Вземи всичко човешко от мен и нека с тази саможертва бъде светлина на земята!

         Но биде смърт.

         Ето така цветята умират в калта.