Пътища
Има хора , които за мен са пътеки...Когато ги срещна , те се превръщат в моето Камино..Вървя към сърцето им и търся..себе си ..И бавно преоткривам себе си ..Всяка стъпка е като танц в жарава - пречиства ме , възражда ме ...Но зная , че не бива да оставам твърде дълго, не бива да превръщам жаравата в огън , защото ще ме изпепели..Тогава търся хлад в дъжда , и в сълзите..Превръщам се в река ,която буйно тече и дълбае красота в сърцето..И някъде там между водата и огъня откривам себе си ....в тихия пристан на радостта , че някой съществува..
Пътека бе нашето общуване..Най -съровената посока на сърцето ми..Пътуване , в което аз ти дарих най- съкровеното от себе си..А ти ..някъде там между редовете , в ритъма на думите остави най- важните си неща у мен..Пътеката свърши там накрая на думите..
И аз си тръгвам, защото нашите посоки са извървени..Заставам на ръба , на предела на истината и откривам целия свят.гледайки в две очи..
И ставам свободна , защото знам , че най - истински са нещата , които даравяме и ни даряват , но никога не можем да притежаваме.
Има много пътеки ..и всяка има своята посока..има и неизбежни срещи..на две пътеки,които се превръщат в път..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
