Пътят към Нея

Отнема само секунда да срещнеш някого и той да се превърне в човека, за когото винаги си мечтал! Какво проклятие!... Особено, ако това се окаже възможно най-неподходящият човек… Но… какво е животът, без да си изпитал сладката болка на любовта, която те кара да се чувстваш жив… или пък да ти се иска да не си…
                   Но ето, веч поел във таз посока,
                   попадам пак в безлюден океан
                   и отчаяно си търся
                   някого да ми даде насока:
                   как ти да не останеш само мой блян?!?

Нещо май не “схващам” нещата... явно проблемът е в мен... но къде по-точно?!? Нима има идеални хора? Kазах "идеални", а не "безгрешни", защото нито за миг не ме допусна до себе си и... не ми даде възможността да сбъркам... не ми даде дори нищожен шанс... не даде шанс и на себе си да ме опознаеш поне малко... Затова, иска ми се, да бях грешил в нещо, но поне за миг да бях вкусил от така мечтаната ми споделена обич... Ще ми се да ми бе дала шанса поне да сгреша… … … … Погълнат от монотонността на нормалния си живот, си живеех така… някак си спокойно… почти без проблеми… но… “всяко чудо за три дни”, въпреки, че още не бяха минали и тези „три дни” и, хоп, „видях” нещо, което не трябваше да виждам… или по-точно трябваше да видя по-рано, но не исках… И така де, докато си вървях по обикновения и прав Път на моя живот, така някак си замислен… учуден и… натъжен и… точно така и разбрах, че последните ми няколко крачки са били много, много грешни… едва сега усещам болката, която са ми причинили те, защото се оказа, че под всяка една от тях е имало капанчета… или дори направо капани… Едва сега осъзнавам нещо, което едва ли бих могъл да обясня на разбираем за всеки език. Едва сега разбирам, че примамката, която ме е водила по този грешен път, е била наистина само примамка… илюзия… заблуда. Единственият начин, по който мога да обясня как се чувствам е, като сравня паметта си с ROM паметта на компютър, заразена с вируса A****, известен, за сега, на твърде малко хора… Вирус, който се е намърдал там и освен, че е излишен и че заема голяма част от паметта, то е и доста вреден, що се отнася до бързото и „трезво” разсъждаване на компютъра… за съжаление, все още моята антивирусна програма не може да го премахне и…искрено се надявам скоро някой да измисли software, който да е способен на това… И така де, до тук с „компютърния език”, защото не е особено разбираем за много хора. И така, засега единственото нещо, което мога да направя е да продължа по този тъмен, и, непознат за мен, път с много разклонения и да не губя надежда, че някой или нещо ще ми покаже вярната посока, защото усещам как скоро капаните ще се превърнат в истински трапове и няма да мога да се измъкна от там… освен ако вирусът Нея не се окаже нещо като „грозното патенце”…