Тайната градина

Тайната градина на нашите желания. Имате си градина на желанията нали? Как? Нима не знаете? Е,аз ще ви кажа. Тя е в най-дълбокото място на сърцето ви.Скрита е от хорски погледи и нечестиви мисли.Даже понякога и от вас самите.Но все пак я има.Тази градина е много,много слънчева ,свежа и страшно красива.Аз често ходя там.Там никой не ме вижда,крия се .Понякога се опитвам да се скрия и от себе си ,пак там, в градината на желанията.Там имам място само за мен и понякога ме придружава още една душа като мен.Разхождаме се двете души,вглеждаме се в себе си и всеки казва на другия какво е открил.Забавно е ,повярвайте ми.И много чувствено.Понякога другата душа ме наранява,тогава се скривам зад някое дърво,свивам се на кълбо и плача .Тогава се чувствам все едно, че в градината вали дъжд.Ама нали знаете от оня дъжд,който сякаш като почне да вали и си мислиш,че никога няма да спре.През това време другата душа ме търси.Винаги иска да ме намери.Затова много упорито ме търси.Хубавото е ,че има едно златно ключе,което веднага ме намира,то ме отключва и аз излизам.Ключето всички му казват ЛЮБОВ.Ама то има и други имена.Като НЕЖНОСТ,ДОВЕРИЕ,ОТДАДЕНОСТ…Както и да е,другата душа ме намира и тръгваме отново.Ех,че е хубаво,как ми е добре сега като сме двете душички заедно.Този дъжд не го обичам.Вярно,че после се чувствам чиста,но така боли когато вали.Дали всяка болка е така възраждаща?Може би,може би...Стъпваме боси по тревата,галим росата по цветята,а слънцето ни докосва нежно.Ех,този нежен ветрец как ни омайва.Хубаво ти е нали? След като се разходим навсякъде,се разделяме.Всяка от нас тръгва по своя път,като не престава да мисли за следващата ни среща в тайната градина на желанията. Ще дойдеш пак, нали?Обещай ми,аз ще съм там и ще те чакам.