ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА
ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хубаво нещо е самочувствието. Когато го имаш. Самочувствието означава самоуважение. То е необходимо, за да живееш в мир със себе си и околните, защото който уважава себе си, не може да не се отнася по същия начин и с тези, с които животът преплита пътя му.
Когато сутрин се погледнеш в огледалото и си кажеш: “Да, ти си такъв, какъвто искам да бъдеш!”, Това е сигурен знак, че денят ти ще мине приятно и ще е успешен. Защото каквото и да правиш, ако го правиш със самочувствие, с вяра в собствените сили, то ще ти носи удовлетворение. А ако постоянно си повтаряш, че си един неудачник и за нищо не те бива; че целият свят е изправен срещу тебе и само гледа как да те провали, то ти наистина ще се провалиш, но не защото всички са против теб, а защото липсата на самочувствие е предпоставка за провал.
Вероятно сте чували някой да казва: “Аз не гледам сериозно на себе си.”. респективно – на това, което правя.
Обикновено се отнасям с резерви към едно такова изявление. Според мен, има две причини, за да твърдиш това. Първата е, че искаш да си изпросиш комплименти, а другата – липсата на самочувствие. Представете си какво би станало, ако един хирург заяви, че не гледа сериозно на това, което прави. Би било катастрофа за професионалните му умения и главно за пациентите.
В първата си стихосбирка имам едно стихотворение, в което се казва:
Не съм написал още своя “Хамлет”.
Мечтая за това и ден и нощ.
Радвам се, когато ме похвалят,
но за да БЪДА трябва още.
Критиката в Габрово се изказа, че съм с прекалено самочувствие и доста претенциозен за начинаещ поет. А аз не виждам какво лошо има в това, да имаш самочувствие и амбиции. Лошото е не, когато искаш да се сравняваш с големите, да бъдеш на върха, а когато решиш, че вече си там. Върхът, който искаш да изкачиш трябва да е като хоризонта – колкото и да вървиш към него, той да си остава на същото разстояние от теб или поне, винаги да си на крачка-две от него. Решиш ли, че вече си на върха – отпиши се. Това вече е прекалено самочувствие, а то е много опасно. Прекаленото самочувствие е динената кора под краката ти, която може да те подхлъзне. Границата между необходимото самочувствие и прекаленото самочувствие е много тънка и лесно може да се прекрачи. Ето от това трябва да се страхуваме. Трябва да превърнем самочувствието в професионализъм. Да. Точно така. Защото професионализмът не е това, да ти плащат за свършена работа. Професионализмът е отношение към работата, с която се занимаваш. Професионализъм, е стремежът, непрекъснато да се усъвършенстваш, да бъдеш все по-добър и по-добър. Това е и гаранция, че никога няма да прекрачиш невидимата граница между необходимото и прекаленото самочувствие.
На тези мисли ме наведе една критика към мое стихотворение и съответно – моята реакция, а също и един “спор” във форума, предизвикан от публикация на писателче.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
