Българската левица, АТАКА и ГЕРБ

През последните няколко години в БСП се наблюдават големи сътресения. Преломния момент за българската левица бе избирането на Георги Първанов за кандидат-президент. Добре ще бъде да си припомним обаче предисторията на "червените" позиции относно икономиката и външната политика, които са сред решаващите за българските комунисти, социалисти и социалдемократи. През 1999 година, когато избухна военния конфликт в бивша Югославия, близките връзки на БСП с правителството на Милошевич БСП, начело с Георги Първанов, зае последователно две крайно различни позиции. В началото, след като правителството на ОДС, подкрепи милитаристичните акции в Югославия, БСП организираше митинги, протести, писаха декларации срещу бомбардировките. Първанов не веднъж бе сред инициаторите на митинги на БСП, където се издигаха плакати с надписи "НАТО - убийци", "НАТО - вън от България", "САЩ - терористи" и т.н. Следващия много важен момент бе участието на Русия в акциите. Руското правителство поиска официално въздушен коридор за изтребителите си през България, а правителството ни отказа. Това също бе повод на БСП да атакува. Няколко години по-рано при управлението на БСП, начело на чието правителство бе Любен Беров и след това Жан Виденов, партията открои вътрешната си икономическа политика с типично лява политика - практическо спиране на приватизацията, връщането на поземлените имоти на гражданите, контролиране на цените на пазара и валутната борса. Последствията помним всички. Тогава БСП се харесваше на комунистите, но от там започна и разделението в червената партия - имаше немалко хора, които се самоопределяха за социалдемократи и желаеха точно такава политика. "Динозаврите" и генералското движение не споделяше тези идеи и от там започна разделението, което не бе толкова очевидно, колкото през 2005 г. на изборите за НС. Преломният момент бе номинацията на БСП за президент. Петър Стоянов - независим, подкрепен от СДС, НДСВ, Гергьовден бе повел вироглаво битка срещу бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Георги Първанов не смееше да се появи пред камерите, понеже всяка една негова крачка, всяка една негова дума можеше да разрази конфликт сред актива на БСП, но най-страшното - това бе моментът, когато БСП трябваше да реформира политиката си. Трябваше да защитава членоството на България в ЕС, НАТО, да подкрепя приватизацията, а електоратът на БСП не се бе реформирал. На политическата сцена, обаче, нямаше място за толкова лява партия. Георги Първанов, научно погледнато, постъпви умно - използва максимума си, като се довери не на позициите си, а само на общи обещания и името на партията си. Освен това като политик се измъкна добре. Бе всеизвестно, че не разполага с ресурсите да промени собствената си партия, затова трябваше бързо да се измъкне, да дойде жертвеното агне - Сергей Станишев, който да поеме удара от промените в БСП. Първанов бе избран успешно за президент, а "разбитите авари" трябваше да стоят отсрани и да гледат как се управлява страната в опозиция. Местните избори довършиха десницата и напред изпъкна БСП и ДПС. Заговори се самодоволно за предстояща "лява вълна", а журналистите откровено се "очервиха". Но проблемите в левицата се задълбочиха. В края на мандата на НДСВ и след изборите пред ръководството на БСП и като личен проблем на Сергей Станишев се появи АТАКА, която не бе планирана от младия шеф на БСП. Това бе смъртносния удар в гърба му от генералското движение в БСП и ДПС. Турския и малцинствен електорат се бе разсеял, започна да се говори за преливане на турски гласове в десните партии, за поемане на голям дял турци от НДСВ и Евророма. Появи се и "Коалиция на розата". Започнаха да излзиат проблемите на БСП като цирей, който бавно се разпукваше и лекуването щеше да е болезнено. Трябваше спешно да се намери, човек, който да бъде жертван и да бъде избран за премиер. Сергей Станишев бе идеалния вариант. Не така стояха нещата с "червения" електорат - повечето си бяха откровени комунисти, а техните деца и внуци не се определяха за такива. Младите в БСП не искаха обвързване с Русия, искаха да видят България в НАТО и ЕС, не искаха намеса на държавата в икономиката, искаха да се подкрепя приватизацията, искаха широка социална политика, подпомагане на бедните, но не и на малцинствата, които бяха държани от генералското движение в БСП и ДПС. Задаваше се конфликт и или комунистите щяха да спрат да гласуват или социалдемократите. Това щяха да бъдат преломните избори за БСП ако не се направеше нещо спешно. И ето, че се появи АТАКА. Официалният и облик бе една про-нацистка партия, която поставяше държавата на първо място като разделяше гражданите на етнически принцип. Така се изпозлва и един друг потенциал в страната. Но партията си оставаше крайно лява. Политиката и, членската и маса, електората й, всичко сочеха една екстремистка партия от типа на тази на Милошевич. Разпръсналите с емалцинства трябваше да бъдат прибрани под крилото на ДПС, а старите комунисти - в АТАКА. Така поне не се губеха гласовете, понеже пред БСП имаше само едно бъдеще - една модерна левица. Старото генералско движение се затаи в най-тъмните кътчета и единствената светлинка, която падаше върху тях бе появата им в т.нар. Съвет по сигурността на президента. Единствено името на Любен Гоцев се споменаваше в медиите, но бързо го изчистиха с няколко "атентата". Все пак днес в сила е мафията и всичко е възможно. Тази мафия, която генералите и самия Гоцев държат в ръцете си. Но избирателите не се интересуват от това. АТАКА прибра крайно левия електорат, но направи голяма грешка, като допусна т.нар. "гражданска квота". Така влязоха и истински деграданти в депустатските листи и дори в парламента. И въпреки това комунистите са пресовани и консервирани и когато дойде ред те ще се включат и ще помогнат на БСП да формират правителство или да се избере нов президент. Днес обаче се появи и ГЕРБ. Въпросът на деня, който стоеше пред българите бе какво ще е политическото бъдеще и участие на Бойко Борисов и дори и тези, които не с еинтересуваха бяха принудени да следят проявите му. Медиите предвидливо му покачиха рейтинга и когато се наложи той доказа, че "моите проценти, както виждате не са кухи, както на някои други". Инициаторите на ГЕРБ дори обявиха, че са готови да си сътрудничат с АТАКА. Единственият проблем, който изникна е от толкова дребен характер и толкова незначителен, колкото и непреодолим - един кратък текст от конституцията, че президент, зам.-президент, кмет и зам. кмет не могат да бъдат председатели или членове на партия. Отново трябваше услужливите медии да се намесят и да помогнат - създадоха мита, че се наблюдава голямо преливане на гласове от СДС, НДСВ и дори БСП в ГЕРБ, която не била партия, а просто гражданско сдружение. Медиите също така изградиха представата, че Бойко Борисов едва ли не е инициатор на сдружението и че това ще бъде неговата партия, която днес ако се яви на избори ще вземе 47%. Друга е истината. ГЕРБ е личната амбиция наБорисов и неговите сподвижници от типа на Божидар Димитров, защо не и Христо Бисеров и Антоан Николов да се домогнат отново до властта. На практика ГЕРБ е сред един от големите проблеми на българската левица. Разбира се все още не е ясно що за политически възгледи ще имат хората там, защото единствената причина е името на Бойко Борисов. Затова и това движение ще е от много важно значение както за НДСВ, така и за БСП. А днес ще е важно и за бъдещата кандидатура на десницата за президенстките избори. БСП и АТАКА делят общ електорат. И ако това е добре планирано, то появата на ГЕРБ, която ще позлва от електората на АТАКА, НДСВ и СДС вече не е планирано и изведнъж Бойко Борисов става неудобен, но и важен и интересен. Можем да си представим един голям съд с вода, в него един средно голям и в средно големия още един по-малък. Водата от средния съд започва да се прелива в малкия, а тази вода в крайна сметка си идва от големия - този на БСП. Водата не може да прелее, ако не се долива нова. Но лошото е, че се прелива синя вода и тя се смесва в най-малкия съд, изгубва цвета си и се получава едно типично за посткомунистическа държава политическо положение - избледняване на политичексите граници между партиите и създаване на движения около определени лица - НДСВ, ГЕРБ, Гергьовден, които са лидерски партии без твърди позиции, без твърда политическа украска. И ако Симеон Саксгобургготски разби двуполюсния модел, то той създаде един много по-объркан - липсата на политически модел, хамелеонщината. И как БСП да се справи с тези очевидни електорални проблеми, когато пред нея от близо две или три години стои пропастта на разцепление. Как Георги Първанов и Станишев ще се извинят на комунистическата си електорална маса за рязката промяна на политиката на столетницата, как ще угодят едновременно на касичката на партията - генералското движение и на младите социалдемократи, които изпитват погнуса от имена като Красимир Премянов и Любен Гоцев, най-вече тези, които са ги чували. Как ще завърши тази война на интереси в БСП, която днес трябва да вкара България в ЕС и да унищожи мафиотите, които са само пионки в ръцете на старите динозаври. И как БСп ще убедят избирателите си да не гласуват за ГЕРБ и НДСВ на парламентарните избори след приемането на страната в ЕС или при евентуалното и отхвърляне. Как БСП ще се пребори с кризата при евентуална загуба или разклатена победа на Първанов на президентските избори и дали апатията на младите към политиката няма да обхване и "червената" младеж. Избирането на Сергей Станишев трябваше да бъде компромисно положение. С нова политика, но със стари лица около себе си, с кожено мотористко яке, но и с вратовръзка, стягана умишлено от генералското движение, Станишев е поставен пред труден избор - забавянето и дискредитирането на страната пред ЕС, с което да даде може би последна глътка въздух на мафията и угаждане на генералите и касичката на БСП или поемане по младежката си въудошевеност и угаждане на социалдемократите, които в посткомунистическа България имат значително по-приемливи лица и виждания за левия и непредубредения електорат. Двата пътя се разделят днес доста рязко и опитите на Станишев да покаже сила и да стъпи върху двете пътеки, да ги укроти и подчини ще доведат до единствения резултат - разчекването му и политическата му смърт. Жертвеното агне ще бъде заклано, ще се организира голямо празненство от десните политици, всички ще си вкусят от апетитната мръвка, генералите пък от своя страна, чрез остатъка от БСП и чрез АТАКА ще доведат страната до политическа нестабилност и членството ни ще бъде отложено с година или за неопределен срок, което ще бъде спасението на парите им, спасението на мафията и прането на черните пари на КГБ и руските олигарси. Избирателите нямат шанс да променят това. Отдавна мина периода на абсолютните мнозинства, дори и харизматичната личност на Кобурга не успя да донесе 51% на НДСВ за съставяне на самостоятелно правитесктво. Няма вариант, в който Станишев да успее да победи генералите в БСП, защото те дават парите, те са хората, които държат медиите. А Манджуков никога няма да прегърне европейската идея, поради простата причина, че ЕС не иска корупция и престъпност в границите си. Избирателите нямат шанс да променят това, ако не пожелаят наистина членството ни в ЕС, ако не поискат наистина да живеят с по-малко престъпност и корупция, с по-малко бюрокрация и без държавна намеса в икономиката.