Искам да си нежен вятър,
пилеещ косите ми, игрив.
Искам да си цветен стрък
ароматен, истински и жив.
Искам да си хладен дъжд, ...

Свързва ни мрежата
невидима на мислите.
И зная, че ако ти си тук,
в следващия миг
и аз пристигам. ...

Паркът “Скобелев”, герои и любовници
Спи светът, спи градът, спи езикът,
спи и поетът Йосиф Бродски – и сънува,
сънува как сънува лондончанинът Джон Дън
Дори и циганите на Бала Баир ...

ОБРЕЧЕНОСТ
Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз` кипеж ...

Денят
понякога дълъг, понякога къс,
не винаги хубав, често и зъл.
Понякога мъки, страдания,
друг път мигове добри - ...

НА НЕЯ
Една сълза по бузата се стича ,
скрила в себе си от болка океан.
Споменът небрежно се съблича ,
останал в тъмнината с нея сам. ...

Тръгвам през черната угар на спомена. Пред мене е голо, студено поле. Небето оглежда отблясъци доменни и тъмните сенки на черни криле. Браздите разкрачени, чакат сеячите... безкрайна следа между прави бедра, очакваща досег, любов и зачатие дълбоко във своите влажни недра... ......................... ...

Благодаря, че те има
и до мен си ти сега.
За обичта ти голяма,
за нежността.
За целувките страстни ...

Къде си…
Къде си мое вдъхновение?
Къде да те търся, кажи?
Стоя със писалка в ръка,
а отвътре гласът ми мълчи. ...

Да си искрица от отминал блясък...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък... ...

Искаш да кажеш „Обичам те!”, а чуваш – „Мълчи!”.
Посягаш да погалиш, а препречват ръката ти.
„Не пречи! Сгуши се там в ъгъла и кротувай!
Той все някога ще те поиска....”
Мислите напират... ...

Погледна ли те, ставам пак дете –
безгрижно, весело, щастливо.
Заприличвам на разбушувано море,
на поточе бистро и пенливо.
Усмихнеш ли се – захвърлям болки и обиди, ...

Здравей!
Имах нужда да ти пиша.
Само, моля те, не ми се смей,
че писмото ми на мене ще прилича.
Често вечер, щом остана сама, ...

В безутешна безучастност,
в скука, в самота
изгарях в своето щастие,
да бъда влюбена жена.
Да се измъчвам с време, ...

Не искам да те наранявам –
зная как боли раздяла.
За нищичко не обвинявам,
но песента ни вече съм изпяла.
Слагам край, така реших. ...

Преминава тя
Огън гори вътре в мен.
Насладете се на топлината.
Запелете частица от мен:
следвайте светлината ...

Мразя теб!
Мразя стъпката назад!
Мразя старите слова!
Не искам между чувствата и
разума да се разкъсвам, ...

Обичам
Обичам твоят поглед мил,изпълнен с нежност,
обичам да виждам усмивката ти,когато приближавам,
обичам устните,с които нежно ме целуваш,
обичам и ръцете,които с трепет ме прегръщат, ...

Колко мечти скрила е във тъмнината
Колко погледи останали са-гледащи звездите
Колко въздишки попили са във самотата
Колко сърца туптели са,бродещи във сенките
Колко думи,останали във шепот ...

Zeljko Joksimovic Lane moje kada na te pomislim bojim se da te opet ne zavolim u modre usne zarijem zube da pravu bol zaboravim. lane moje, ovih dana vise i ne tugujem pitam samo dal’ si sama ljude koje ne cujem. lane moje, nocas kreni nije vazno bilo s kim nadi nekog nalik meni da te barem ne volim ...

Ех,мило... Егоистка казваш че съм била... Ми да пък... Не отричам:) Може и да съм такава... Нима не виждаш просто колко силно те обичам и че ми е трудно с друг да те деля... Ех,мило... Знаеш ли,че този егоизъм име има си и "Страх проклет" се казва... Той крещи в мене... душата ми раздира... ...и пон ...

Късна нощ.
Пред мен чаша.
Червено вино.
И лист хартия.
И чувство едно. ...

Обичам да казвам
“Не съжалявай се сам,
за да не стигнеш до дъното!”
Но не разбрах, дали вече съм там
на шия с камъка на мъката. ...

Събота.
Работен ден в полу-празната стая.
Аз съм там, а не зная
защо, когато си вдигнеш очите,
само през мен гледаш, като в безкрая. ...

Знанието е сила
"Стремете се да знаете и имайте смелост да знаете!”
Жажда! Жажда за живот, енергия и борба. Живот на един дъх, енергия за цял живот и борба за вечността. Жива съм ... усещам във всяка своя клетка кипежа и бушуващата енергия. Жажда ... жадувам за още, още и повече, и все повече. Дайте ...

В далечната 1996 г. цяла Япония отбелязваше една тъжна година след опустошителното земетресение в Кобе, когато на остров Хоккайдо се случи нещо ужасяващо.
Един тунел се срути, докато през него минавали междуградски автобус и лека кола. Всички телевизии моментално разпространиха новината, а на мястот ...

РАЗМИСЛИ РАЗНИ МИСЛИ РАЗМИТИ...
По много начини започвах следния текст... и всяка дума ми изглеждаше проста, семпла, кратка и даже цинична. И многото думи не ми помогнаха да опиша цялото... все бяха недостатъчни, а недостатъчното беше обидно за великото... и накрая думата дойде сама... тя беше... си ...

Всичко, което си има начало, си има и край. Евентуално. Някъде около шест без десет (central laolin time), една полуудушена опасно свежо-зелена жаба показа срамежлив признак на живот. Тя раздвижи задните си крака, изпъна ги подобаващо, разкърши се и пое пътя на стадния жабешки инстинкт. Пейзажът, из ...

Крайностите като че ли са ни необходими за да усетим, че живеем. Неосъзнали комплексността и разнообразието на тъй нареченото ежедневие, ние бързаме да изпаднем в състоянието на галеща егото ни екзалтация, породено от, по собственото ни мнение, окончателното тотализиране на даден аспект от заобикаля ...

ДОВОЛНА
Доволна съм, че мога да живея
във твоят дом и твоето сърце.
Щастлива ще съм, ако съумея
да си остана в роля на дете. ...

Всеки ден
Всеки ден те виждам - в даскало, дори навън,
всеки ден ми се усмихваш с почти невинната приятелска усмивка,
всеки ден ме заговаряш с дежурното ,,здравей" и отминаваш,
всеки ден мечтая да те имам, да те прегърна и целуна, ...

Ката факторът в стил хайку
ХАНАШИКАТА (начин на говорене)
1. За жени
Чело в земята
Безшумно удряй ти ...

Ин-версия
Как тази пролет, странно,
небето се обърна на земя.
Луната похлупак ни стана,
а слънцето от гняв позеленя. ...

/гражданска позиция - по истински случай/
Искаш за мене да пишеш...
Пиши. Драскачите с мен си
изкарвате хляба.
Какво искаш да знаеш... ...

И уча се
От хиляди стени съм спиран,
от хиляди съдби раздиран.
И уча се от грешките човешки,
и уча се от историята нечовешка. ...

Егоист
Нещо що обичам аз,
мое става.
Егоист съм, да така е!
Егоист съм и обичта си ...