Камбанен звън раздира тишината,
сълзи рукват като дъжд.
Студено стана във душата,
изгубих те внезапно,изведнъж!
До вчера бяхме двама с тебе, ...

Колко красиво сияят звездите,
жалко - за последно ги виждам!
Бавно угасват без сълзи очите,
гледам,без нищо да виждам!
Спира дъхът ми последен, ...

Самотна свещ озарява ти лицето,
виждам я във тъмните очи...
Светлината си играе там,където
до преди малко текли са сълзи!
Усмихваш се неловко и смутено! ...

Очите ти излъчват светлина.
Разтварям се във тях.
Не съществувам.
И двамата сме чувство,
вибриращ звук ...

-О, мой случаен телефон набран,
ще бъда с маска от китайски порцелан,
и в миг безкрайно съкровен,
ще я сваля, ела при мен.
Плътта ми щедра е като земя, ...

Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет килограма.
Размножаваше се със спори...
Който не можеше да го понесе умираше... ...

През дългите, уморителни и по-малко уморителни години от моя пропилян във времето живот, съм се запитвал непрекъснато – съзнателно и/или подсъзнателно – дали имам във себе си вътрешно разбиране за посоките, които съм изпуснал да поема в частта от мига, когато съм поел по дадена посока. Въпросите, оп ...

На 04.07.2002 година направих интервю с Министъра на Вътрешните Работи господин Петканов.
При тръгването ми от кабинета му получих покана за концерт, а след това и коктейл огранизирани по случай 123 години от основаването на МВР.
На следващия ден отидох на концерта в НДК.
След концерта отидох на кок ...

Моят леко куку морски поглед
Чели ли сте “Приказките на Сребърния делфин”? В тях има едно чудно сравнение на морето. Вместо авторката да стоварва върху читателя купчина епитети с романтично звучене, тя просто казва: “...и въобще, морето е по-солено и от най-солената супа”. Много се зарадвах на тези ...

Превеждам. Сега съм другаде. Не ме закачай! Отдолу Нева ледовете влачи а жълт, като невен, отгоре един прозорец плаче. Един прозорец комунален, под който крачи неуморимия “квартален”. С купон е даже тъмнината и всичко толкова е общо, че даже самотата е всеобща. Превеждам. Сега съм другаде. Не ме зак ...

Струва ми се,че знаеш точно какво да кажеш...
Думите са просто думи,но можеш ли да ми говориш по друг начин?
Можеш ли да се закълнеш,че винаги ще бъдеш така?
Покажи ми какво чувстваш-имам нужда от това повече от всякога,скъпа!
Припев: ...

Хей,хей,това е моята история!
Момичата,тропайте с крака,точно така!
Припев:
Няколко пъти са ми погаждали номера,
но това няма повече да ми се случи, ...

Бавно, покрай мен пълзят
сенки непонятни.
Сиви мрежи сплитат
паяци огромни
и черни птици злобни ...

"Зелен ден"
Булевардът на разбити мечти
Аз вървя сам по пътя,
самичък както винаги.
Не знам къде съм, ...

Дива градина-До луната и обратно
Тя взе времето си,направи го причина
за оправдание за всичко което чувства отвътре
Опитвам се да разгадая какво казват усмивките и и да вникна в очите и
Всеки един има теория отностно горчивината да си сам ...

Защо винаги правиш това с мен?
Защо не можеш да ме погледнеш?
Идваш,когато на теб ти хареса.
Нищо не те интересува.
Ти очакваш от мен да ти вярвам, ...

Баща му три пъти започна от нулата и три пъти се розори. Влезе в затвора. Излезе. Потръгна му и се самоуби. Обеси се в гората, защо – никой не разбра, а той разпродаде магазина му за авточасти, железарията и автомивката за десеторно по-малка цена, още щом навърши пълнолетие.
Изтегли всичко което има ...

Чуваш ли щурците, в тревата сгушени, до земята се опрели, да се охладят от горешия ден, свирят своите песни за света. Те свирят за мен..., за теб... Те свирят за нас! Нима не ги чуваш?! Заслушай се в тихата им песен, заслушай се в медочността й, заслушай се чувствата й, заслуашй се в себе си... Сега ...

Помня погледа ти нежен, когато ми прошепна "искам теб". Сякаш милион слънца далечни се бяха сбрали в погледа ти мил и лъчи небесни се простираха към мен. Такава радост не бях виждала преди да извира от нечии очи, таква радост не бях изпитвала преди да искри от мен с лъчи. Погледът ти тъй неземен ме ...

Запокитена
от твоето отсъствие
лежа на дъното
на летен град.
И нямам сила ...

Изгря във моето небе-
животът почна отначало.
С една целувка ме превзе
и покорих ти се изцяло.
До мен ли си-трептя ...

Като горещо слънце гори моето тяло
и отброява времето до момента в който ще мога те видя
И ти можеш да ми дадеш всичко което не ми даде докато те нямаше
Без твоята топлина аз се чувствам ледена.
Ти си моята мечта, ти си моята присъда. Аз живея ...

Ти ме гледаш, аз съм друга
аз съм тази, която гори
тази, който знае добре онова ще прави
твоята усмивка е милувка
това ме развълнува, ...

(Когато всичко започна)
Нямах какво да кажа
И се загубих във вътрешната празнотата
(Бях объркан)
И го изживях за да открия,че не съм ...

За какво е бащата, татко?
Кажи ми защо съм тук татко
Шепни в ухото ми, че ще порасна и ще бъда по-добър човек, татко
Всичко е наред, татко
Гордея се че си мой татко ...

Запази я, нека е дълбоко, там при сребърните глетчери - в потайното там където недокосване е северно и непристъпно, върховете остри са и вятърът по тях се бръсне, свири пронизително, насечено, там където месеца не стъпя, писъкът дори замръзва, там я запази за после. Не погубвай свойта страст, дори к ...

Поглеждам през прозореца - тъма, гърми
Навън дъжд вали,
а сякаш капките се стичат по лицето му -
нашепват, че са божии сълзи...
Къде отиде, никой не знае. ...

Колата изръмжа тихо,изхълца за последен път и притихна.Стамондра го погледна плахо.Съмняваше се, че найстина иска да се усамотят тук.Зашо ъобще трябваше да хваща тази недорасла идея, нима спокойствието можеше да се открие в съживтелство стс страха?
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръсти ...

Съжалявам , че пак
превърнах съня ти в сълзи.
Непохватен съм,зная.
Правя само бели.
И мракът във стаята ...

Приседнал туко до вратата на ада,
драскам нощта с парче тебешир.
Отдавна заровен,
отдавна забравен,
аз драскам по вятъра... ...

Продължавам да питам
каква е твоята съдба?
Да не би да те притискам,
мълчалива е твоята лъжа.
Дните си минават, ...

Къде се криеш, любов? Кърви раната. Хайде ела да я затвориш сега! Какво ще кажеш за другата, старата? Колко рани отвори в нощта? Как да ти вярвам, любов? Лъга ме толкова пъти! Как да преглъщам сълзите, като страшно боли? Как да забравя отново смеха ти? Как като страта рана още гори! Името ти колко л ...

В лабиринта на своите дни ние се лутаме, търсим храна за нашите тела и души, в параграф “отчаяние” на опашки се бутаме и човешко докосване в нас съществата руши. В пещери от веселие крием свойте сенки уморени. В реката най-чистата вяра умира за нас. В огледалата ни гледат очи свечерени и живеем под ...