- Тя ли е!?
- О, Боже мой... Не може да бъде!
Тя се обърна, преструвайки се, че не чува възклицанията. Как й се искаше да е незабележима в този миг! Но уви, славата понякога работеше срещу хората, които с толкова труд си я бяха заслужили...
Щом най-сетне се озова сама в нощната тъмнина сякаш се поус ...

-О, как си, мой човек – поздрави го приятелят му – Тая вечер ще се разбием максимално казвам ти...! Пиене и мацки ще има колкото искаш! А онзи пич, с който се запознах миналата седмица, обеща да донесе и нещо специално...
- Екстра – гласеше лаконичният му отговор.
Всъщност вече беше свикнал с този н ...

След като щателно огледа всяка подробност от външния вид на момчето пред себе си, тя нямаше друг избор освен да признае, макар и с известно нежелание, че той изглежда невероятно добре. Определено знаеше как да направи впечатление на едно момиче... Винаги бе център на внимание, всички му се възхищава ...

- Така реши значи! – извика Дани, повече ядосана от колкото наранена – Е, добре – щам искаш иди си! Аз няма да те спра...
- Да – Станислав кимна, – всичко свърши... Нямам за какво повече да се боря.
Дани, която до тогава се стараеше поне малко да запази спокойствие, тогава избухна, крайно засегната: ...

Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...

- Бях навън с приятели до късно, затова не те потърсих... – виновно сведе глава той.
“С приятели...? Ха! Под това имаш предвид срещите с онази червенокосата, с която днес те видях за пореден път да излизаш, нали?”
- Не се сърдиш нали?
“Ама разбира се, колко по-удобно ти е като си затварям очите за в ...

Времена на войни и грях.
Времена,които няма да свършат.
Времена,в които живеем със страх,
а злодеите своите ръце ще избършат.
Пак допуснахме роби да бъдем, ...

Той стоеше с безизразно лице, докато слушаше упреците, които му отправяше приятелката му. Някой й беше казал, че това къде бе спал той снощи... Не искаше да я лъже, но знаеше колко чувствителна е тя. Друг изход освен истината обаче просто нямаше – държеше на нея прекалено много, за да скрие нещо.
- ...

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...

Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...

- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виждаше нищо навън. Чуваше се само приглушен кучешки лай, който се смесваше с к ...

Восъчната свещ бавно догаря в пламъци от огнена стихия. Горещи капки плъзват по ръката ми и тръпчиво парят плътта. Гъделичкат нежно сетивата ми и жигосват душата със огън. Разплискват мека топлина и се сливат буйно с кръвта. А на ръката ми остава само спомен пареща страст, бледа обвивка на огъня, из ...

В море зелена безграничност се къпе пролетна роса и рее се във цветна лудост глухарчената красота. В тихия баезкрай се смее нюанс на лъчисто жълтурче, а лудият синчец мечтае, разнежен от топлото слънце. В поляни тревисто безумство растат клонисти великани, целувката на вятъра лениво листата им люлее ...

Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...

Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...

Щом я видя той затаи дъх от възхищение, длъжен да признае пред себе си, че никога досега не беше виждал толкова красиво и усмихнато момиче. Тя сякаш разпръскваше светлина около себе си, а радостният й смях бе така заразителен, че никой не можеше да устои да не се присъедини към него.
- Слушал съм мн ...

- Така реши значи! – извика Дани, повече ядосана от колкото наранена – Е, добре – щам искаш иди си! Аз няма да те спра...
- Да – Станислав кимна, – всичко свърши... Нямам за какво повече да се боря.
Дани, която до тогава се стараеше поне малко да запази спокойствие, тогава избухна, крайно засегната: ...

Вики отвори музикалната кутийка. Приятната музика изпълни стаята, а малката балерина се въртеше ли, въртеше...
Случайно замечтаният й поглед се спря на стария стенен часовник. Девет и половина. Виждайки този час, тя внезапно се сети за нещо, което бързо я изтръгна от сладкия й унес. Облече се набърз ...

Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея. ...

Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.
Но защо не те боли ...

Камелия въздъхна. С Миро стояха дълго така, хванати за ръка, а топлият летен дъжд безмилостно се изсипваше върху им в приятната юлска нощ. Вървяха мълчаливо. Вече дори нямаха какво да си кажат... Бяха прекарали няколко месеца заедно, а сякаш бе минала цяла вечност... Бяха си казвали стотици пъти кол ...

Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...

В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...

- Хей, видя ли я! – радостно извика Габи.
- Дааа, този път успях, мила – Сашо я притисна по-близо до себе си като с обич погледна в блестящите й светли очи и нежно целуна косите й. Не можеше да си представи живота си без своето момиче...
- И какво си пожела? – с усмивка го попита тя, улови ръката му ...

- Колко пъти да ти казвам! – Миро беше ядосан и дори не се опитваше да го прикрие – Защо не започнеш да ме слушаш най-сетне? Казах ти да си облечеш роклята, която аз ти подарих! И дори не си се гримирала... Да не очакваш да те покажа така пред приятелите си?!
- Добре, добре... – въздъхна Деси примир ...

Първото нещо, което хората по улицата забелязваха, докато минаваха покрай нея, беше магнетичната усмивка. Мнозина от момчетата се обръщаха след нея, пленени от невероятното й излъчване. Тя напомняше слънчев лъч и заразяваше всички с веселото си настроение. А в този специален ден тя беше по-щастлива ...

Кристина хвана студената ръка на момичето, което лежеше на единственото легло в тясната болнична стая, и я стисна силно сякаш за да й влее малко живот. Не можеше да повярва на това, което ставаше... Искаше й се да е просто кошмар, лош кошмар, който скоро ще свърши.
- Беше ми най-добрата приятелка – ...

Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли... ...

Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала, ...

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...

Живота бил борба, и кво от това?
Кво ми пука на мен, аз живея ден за ден
днеска съм тук, утре съм там,
Както обикновено отново сам.
Аз съм вълк единак, вървя самичак пак, ...

Мога
утре
времето да спра.
И като
счупен ...

Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук.Просто добре.И не защото съм здрава/относително/,не защото някой ме обича/а ...

Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата, ...

Richard Middleton (1889-1911)
AUTUMNAL
Across the scented gardens of my dreams
Where roses grew, Time passes like a thief,
Among my trees his siver sickle gleams, ...

Знам, че чакам на опашка, докато решиш,
че си свободна да прекараш вечер с мен
И ако отидем някъде да танцуваме,
знам че има шанс да не си тръгнеш с мен
След това се отбиваме в някое тихо местенце ...