Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество. ...

...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...

Случаен миг, една сълза,
ехиден поглед , лъжовна страст,
раздвоени чувства, една мечта,
красиви думи, простота.
Един компютър, глобална връзка. ...

Отивам си след последната сълза.
Обида, неизречени слова .
Каде остана ти и споменът предишен?
Къде си ти, къде съм аз?
Два пламъка от домашното огнище. ...

Отлита ятото... Но няма есен –
навън е луда майска пролет!
Училищният двор е тесен
от изпращачите наоколо.
Отлита ятото. Крилата смешни ...

Нужни са двама
да запалят огнена пещ!
Нужни са двама
да поддържат огъня горещ!
Нужни са двама ...

Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
след нощта жестока!
Тебеширено момиче ...

Понякога сърцето се разкъсва
пред човешкото страдание злочесто,
тъй както ден нощта прекъсва.
Това се случва доста често.
А болката е истинска, голяма ...

Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демо ...

По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо ...

Речта на ген. Джордж Патън
Мъже, тези неща, които някои хора разправят, че Америка не иска да участва във войната, че не иска да се бие, са пълни глупости. Американците по традиция обичат да се бият. Всички истински американци обичат да насочат жилото и да се хвърлят в боя. Днес, вие сте тук по три ...

Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя. ...

Поиска от силно вино да отпиеш,
че непосилна жажда те мори,
в коси лъчисти да заровиш
търсещи и синьо - галещи очи.
Поиска чисти, слънчеви простори, ...

Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца. ...

Слънцето ме учеше
да съм гореща и истинска.
Небето - да съм
недостижима и безсмъртна.
Дъждът - да съм ...

Хиляди въпросителни,
намесени в нашите отношения.
Стотици неизказани отговори,
висящи във въздуха
помежду ни. ...

Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото ...

/в памет на Юлиян Манзаров - загинал в р.Лим/
Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини? ...

Седиш пред мен,
очакваш да потъна в плен,
очакваш да се разтопя в очите ти,
както някога в мечтите ти.
Нима очакваш целувката ми страстна ...

Преди да се превърна
в езика
лек
на падаща камбана,
преди ...

Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...
Дъх изстинал целува косите, ...

Тишина.
Щастието топи се в звуци на безмълвна красота.
Аз търся кратък отглас на някой,
нещо в тая пуста тишина.
Но няма! ...

Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах. ...

Потеглям сега на последно пътуване.
Сама начертах си маршрут и посока.
Не гоня табели. Не търся сбогуване.
И няма край менe мъка дълбока.
Не бягам за влакове, ни автобуси... ...

Не ме лъжи,
не боледувам,
не ме боли,
не съществувам.
Не искам теб, ...

Лъжа. И във лъжата - смърт.
Във тъмното се лутаме. Изгубихме началото.
Животът ни е вече живот на кръстопът
и всичките ни приказки са приказки нахалос.
Душа. И във душата - враг. ...

"Ответен Удар 2" (Откъс) Х глава Уитмън: Не се ебавай с мен. Детективът: Слушай, Уитмън. Всичко това е илюзия. Разбираш ли? Уитмън: Какви ги говориш? Детективът: Нека те ппитам нещо, Уитмън. Каква зодия си? Уитмън: Стрелец. Детективът: Стрелец. Намирате се в крайната фаза на отдавна започнали промен ...

Дращя по стената,
няма никой наоколо,
свличам се на земята ,
сенки наблизо ,
а съм тук сам със себе си ...

Хей,пътнико,
не бързай!
Натежа ти връзката
от ключове
и търсене на златния, ...

Понякога се чувствам празна: не свети слънцето във мен, и няма даже късче болка- да ми напомня,че съм жива в този ден.. Душата ми е празна и обречена, и малко мъртва, дишаща едва. И как напразно моли се сърцето ми за късче топло-светла синева.. Понякога и чувството умира- Тогава не усещам празнота, ...

Вплела си пръсти в душата ми,
по детски нежно я убиваш.
Прекланям се пред прямотата ти,
в душата ми жива те зазидах.
Отровно чисти са очите ти, ...

Ще бъда силен да вдъхновя един човек,
в тревога хората да вдигна,
та те да бранят своите права и чест.
Ще бъда силен, ако мога
в този кратък наш живот ...

Никой няма да е в къщи.
Полумракът ще седи.
Зимен ден дъхът ще връща
и в завеса ще трепти.
и в завеса ще трепти. ...

Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ... ...

България, 1324 годишна. Най– старата държава в Европа!
Допра ли глава до чернозема, чувам копитата на Аспаруховата конница, изправя ли се, облъхва ме повеят на Шипченския вятър. Стъпя ли на морския бряг– чувствам нежния допир на нашето море.
Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и прин ...

Кой не знае баснята за щуреца, кой не е чувал за нея! Дечицата я наизустяват още от детската градина, в училище подвигът на мравката-пчелица се обсъжда и анализира, а в реалния живот клишето “Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!” се превръща дори в култ.
И никой дори за миг не си представя, ч ...

(посветено е най-великия любовник :) - С. П. В. .Няма жена която да не го е
приемала в себе си )
Той знае чакан е неканен.
Във късна доба, в час потаен
той идва диво, ...

на леля ми
А тишината? Как е пълна тя със звуци!
Не включвай радиото – нека помълчим...
Светът през старите ръждясали улуци
чуй, как се стича в капка, за да стане после дим... ...

Разчерана е пясъчната Вселена,
раздрана е от ирисите на живота,
родени в полусянката на Земята,
пием от кръвта си всеки ден.
Какво сме ние? – буква и звук... ...

Разцъфва месец май,
отворена врата към лятото,
горещо и очаквано,
с мирис на сено
и морски плажове. ...