Нима стигна до там, че без мисъл в главата
ред подир ред да изписваш.
И не стига това, но и искаш отплата,
че със боклук ме пресищаш.
Вярваш ли, че опитът по-добър те прави, ...

Колко е странно
да изпитваш празнота!!!
Сякаш животът
вече е безсмислен.

Вие сте душите и светлините - а аз съм мрака и гнева; вие сте началото и живота, а аз съм краят и смъртта. Когато вие сте мира и градителите - аз ще бъда войната и разрухата. Вие сте редът, а аз съм хаоса. Вие строите, а аз идвам след вас и унищожавам. Вие плетете нишката на живота с бяла прежда, а ...

Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено, ...

В света в който живеем, свободата се явява нашата основна ценност. Без нея животът е немислим. Но не всеки може да живее свободно. Ние сами диктуваме съдбата си и избираме дали да живеем свободно или ограничено.
Познавах едно момиче, което имаше приятел и бяха много щастливи заедно. Но той я заряза, ...

Една погрешна дума
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…
Но уви, не мога вчера аз да върна, ...

Усещам, че част от мен липсва. Какво ми има? Сякаш не дишам. Сърцето ми... Няма го! То е там, където си ти, а теб те няма до мен. Къде си? Върни ми го! Знам, че тупти за теб. И какво от това? Нямаш право да го мачкаш, да си играеш с него, да си жесток. Чуваш ли? Чувстваш ли? Чувстваш ли как пулсира ...

"Прости, че те обикнах -
не исках, но сърцето победи."

Хехе, човече,
видя ли как се крие зад ъгъла,
покрила глава с качулка,
крие костеливото си тяло с дълга до земята перелина!
Гледай само как те гледа ...

Една врата за мене се затвори,
един живот наполовина изживян,
една сьдба срещу мен заговори,
един идеал в мрак посян.
Една грешка лошо изпята, ...

Несъзнателно впи връхчетата на пръстите между клавишите.
Прокара ги по ръбчетата, все едно галеше него. Заподскачаха по миглите й пъстри звездички. Допира и напомни за друг който вече никога нямаше да изпита, но не искаше да плаче. Затвори клепачите и продължи да гали клавишите. Между буквите от най ...

Когато ми даде рисунката онемях. Обикновен лист формат А4, пастелни моливи, при това не най-добро производство, но портретът ми.
Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезне ...

Те се любеха край мене и не знаеха, че аз ги наблюдавам.
В началото когато той я разкопча, тя леко се дръпна. Не, това не беше в началото. В началото те се прокрадваха сред дърветата като в забранена градина. Не, не е и това началото. Опитах се да си го представя, но не успях. То се губеше някъде за ...

В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време ...

Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?
- Ще те облека в мислите си,
а ти ги съблечи!
Първо разголи рамото - ...

- Ако можех да събирам мигове.
Пропилени мигове, в които няма обич.
Пропилени мигове, в които те няма.
Пропилени мигове, в които ме няма край теб.
Ако можех да събирам мигове ...

А някой би си помислил,
че въздухът заченат е
в другите длани;
времето
все по-бързо тече- ...

Самотата е отмора,
не ми е тъжно, не и не.
Имам време, имам много,
така ми е съвсем добре.
Не ми е топло, а самотно ...

Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...

Навътре в сушата, далече от градчето размахваше във утринта криле. Блестеше сянката му над градчето, усущаше се полъх на море. Над моето градче - частица от морето един задъхан гларус в утринта- картина нереална и далечна даряваше крила на вечността...

Обичаш да казват "Обичам те",
обичаш и други неща, но мразиш
когато те оставят за дълго сама.
Обичаш много да си играеш
с наивните мъжки сърца, но някой ден ...

До вчера тук в този ресторант бяхме заедно, докосваше косата ми, гледаше очите ми, целуваше устните ми! Усещах пулса на сърцето ти, тръпката с която очакваше приятния звук на китарата, звукът от докосването на кристалните чаши, мигът, в който ме целуваше и казваше "Обичам те"...
Днес пак седя тук, н ...

Най-патриотичният символ на България е нейното знаме. И няма нищо по-българско от знамето! И цветовете са толкова добре съчетани, че разказват за славното ни минало, определят енергичното ни настояще и чертаят велико бъдеще! Белият цвят символизира мира, зеленият-плодородието на българските земи, а ...

Ако имаш очи
и във тях светлина,
ако имаш сърце
и във него любов,
ако имаш и дом, ...

Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до т ...

Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия с ...

Мислех ли, мислех аз пред дъската...
Времето бавно стрелките въртеше...
Тъжно се вглеждаше в мен госпожата,
а пък класът ми седеше и спеше.
Моите тикове нервно потръпваха, ...

Искам да бъда картинка от дъвка,
ще ми се даже станиол от бонбон...
Или пък бял етикет за тетрадка...
Даже и номер на касов талон!
Искам да бъда лъжичка за захар ...

И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени ...

Л ипсваш ми когато си далече
И скам да те имам всеки миг
П адне ли ноща в плен обречен
С е явяваш,но не стигам твоя лик
В инаги красива и недостижима ...

Тези думи прозвучаха
като писък в моето лице,
силно трепна крехкото сърце,
а ръцете пребледняха.
И страхът по - малко се промъкна, ...

Малки капки течност падат
с излишна някак красота
и най-самотното кълбо съставят
на пода от чиста тъга.
Малки капки сърцето ми тровят ...

Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.
Прокриват грозното ми тяло ...

Ябълкови бузи,
заешка муцунка,
панталон изхлузен,
ризата навънка.
Но до тука спрял е ...

Щом не мога да те имам,
ще те скрия от света!
Щом аз давам,но не взимам,
ще заключа любовта!
И когато осъзнаеш, ...

Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземаш,
ще секне смехът в моя ден,
щом свойта любов ми отнемаш.
Ще рукне порой от сълзи. ...

Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...
Вън вървят безлични хора, ...

Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина ...

Аз сънувам пеперуди
Влез в съня ми, тихо стъпвай
върху паяжини ужас.
Нека утро не настъпва
щом в ума ми ще нощуваш. ...

Върху перваза
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...