Скука

Нима стигна до там, че без мисъл в главата
ред подир ред да изписваш.
И не стига това, но и искаш отплата,
че със боклук ме пресищаш.
Вярваш ли, че опитът по-добър те прави,
че още можеш да се бориш?
Нима знаеш как с думите да боравиш
и със смъртта ли ще спориш?
Стой надалеч, не трови моя свят
с центрофугирани думи!
Престани за секунда, остави ги да спят,
нещастните мои заблуди.
Срам не изпитваш ли от тези си мисли?
И аз извинение искам,
че ми пречиш да спя и главата ми писна.
И нека видът му е писмен.
Ще го сложа във рамка и ще го подмятам,
с годините прах ще събира.
Омръзне ли ми, по него стрелички ще мятам,
а волята ми ще умира.
Живот без моята повърхностна кукла
ще ме блъсне към края,
макар и покрита със грим малка фукла,
с нея по-близко е раят.
Когато я няма със дартс ще замествам
досадните й, мили рими,
а аз лека - полека ще си мухлясвам,
кръв липсва във моите жили.