Чувах я и се задушавах.
Мрях и беше мъчително, борих се, силите ми отстлабваха, волята ме напущаше и тя ме изпълваше.
Сега, когато обладаваше всяка моя клетка, всяко кръвно телце, всяка бактерия, която живееше в мен и я чувствах с всичко свое, имах чувството, че за пръв път правя секс, че достигам о ...

Не знаех, че тя е Огледало.
Вероятността един Човек – Огледало, да срещне друг е много малка.
Не сме много. Като Безсмъртните от един популярен фентъзи сериал сме, но не сме безсмъртни. Даже сме много чупливи. Знаех, че има и други. Винаги съм се надявал вътрешно, че ще срещна и несъзнателно съм тър ...

Тя ми превърза очите. Млада, трепетна, неопитна. Едва напъпила, с твърди зърна. Крехко пролетно стебло. Зелен аромат, влажен от въздуха, чист и желаещ. Загатващ за пръскане, разраняване на цялост. Откриване на тайна. Възбуждаше ме.
Така чувствах Съдбата. Приличаше ми на девойче. Толкова силно присъс ...

Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...

Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...

Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...

Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече късно да се включа в „играта”. „Играта” в случая е животът със своите „лапи ...

Самотата :
Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със заобикалящото ни пространство (битие – небитие; жива – нежива природа). На пр ...

«Маската на безразличието»
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми се с поглед да обхвана света, да опозная всичко и всички, да гледам , да гл ...

В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...

Къде си, не спирам да питам звездите, когато заспя. В очакване нощем се скитам да дойдеш при мен след съня. И бродя през мисли,когато се любихме тайно, без глас. Превръщахме нашето лято в пиянство от обич и страст. При кой си,очите ми спорят. Копнеят за обич, за теб. Душата ми нямо се моли. Аз стана ...

И ето отново съм сама,
като самотна птица в нощта.
Плени ти моето сърце
и влюбих се в твоето лице.
По улиците срещаме се двама - ...

Защо ли има хора като теб,
защо нахално влизаш в нечия душа,
защо жестоко отмъщаваш
и мислиш, че живея във лъжа?
Защо обичам те до болка още, ...

Тъй спокойни и хубави
като малки слънца
си лежите в креватче -
ароматна трева,
а над вас небосклона ...

Сърцето ми е сковано от мрак
и пронизано от гняв!
Покажете ми как да бъда топъл и сърдечен като вас,
скъпа ми Милейди.
Сърцето ви е топло и нежно ...

Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.
В хаоса на мислите изпивам ...

Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, реших, че ще имам малко време да се помотая из В.Търново, да пообиколя местата, които ми носеха толко ...

Сънят ми беше
се залутал някъде.
Навярно е решил,
че не ми е нужен.
Чаках с отворени очи, ...

Когато в живота успееш, но нямаш дори един приятел; Когато купиш си дрехи, но няма кой да им се радва; Когато всичко е твое, но човекът във тебе отсъства – Тогава си сам и никога нищо си нямал!

Понякога светло при зазоряване, после се стъмва. Потрепват листата на кестена. Едва потрепват. И кой говори с корените, гали кората напукана, с очи като макове. И плаче. Все плаче. Нима знае някой защо. Може би напоява земята или говори с лица зад огледалото. Ведрото се блъска в стените на кладенец.

Първото което разбрах е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло за да ме забие накрая като пеперудка в хербарии на седалката.
Пеперудка в хербарии, ама че перверзна асоциация. Мо ...

Някой ми беше откраднал лицето.
Опитах си да си възстановя спомените и се почувствах отвратително.
Като, че ли някакво малко извънземно бръснарче правеше с четка лайняна пяна в мозъка ми, а след туй зът-зът-зът с острието и сечеше ли сечеше мислите ми. Спомних си нещо. Нещо като психарски клипчета з ...

На брат ми
Ранени като почвата,
пропита със кръвта
на хиляди бизони неоплакани...
Самотни като кактуси, ...

Привечер
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие ...

От взиране в тъмнината
очите ми са почернели.
А аз съм част от утрото,
от залезът, от всичко...
А то е живо. ...

Намерих камъче във парка...
Кафяво, лъскаво, красиво.
И бях щастлив, че ще го имаш.
Макар и малко, но блестящо.
...Дъждът навярно ме е мокрил. ...

Тази сутрин паркът е мокър и тъжен.
Само свраки се разхождат из него.
Пейките са потъмнели и мокри- сълзите
на разлюбени влюбени и жални несрети.
Аз дойдох, а какво ли намирам в алеите? ...

Пустиня
Сякъш времето е спряло в този град.
като линия на кораб
плуващ
с мелници от кост и от нектар ...

Знаех, че е невъзможно, това беше лудост, абсурд, грешка или кой знае какво, някакъв кошмар, мистика, може би съзнателно умопомрачение, гавра с моята личност, идиотизъм, беше в разрез с всичко реално на този свят...Не можеше да е истина.Нямаше право да бъде истина...То не се побира в човешките предс ...

Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам. ...

(не) Липсва ми...
Липсва ми...
Липсва ми начина по който настръхвам...
Липсва ми земята по която стъпвам...
Липсва ми това, че не липсвам... ...

Пътешествие
Застинали, оставаме пред залеза,
a времето не стига, да опишем
колко много - ни прилича, да се
слеем, като облаци пред буря ...

Последна среща
Целувам те,прегръщам те за сбогом...
Приятел остани ми, недей да бъдеш враг.
Усмихвам се, ала боли ме много...
Как да ти кажа, че те обичам, как?! ...

Сама съм...
и плача в тъмнината.
Обгръща ме тя със своята самота.
Очите отварям,
но не виждам в здрача, ...

Моя мила
Да бъда пленник твой мечтая
и с теб да съм звезда в безкрая,
подавам ти препечен хляб
и за парите си съм сляп. ...

Стъпало след стъпало
(Две топчета се търкаляли, изведнъж едното казало:
"- Внимавай!!! Стълбища-ща-ща-ща")
Стъпало, след стъпало, след стъпало,
попаднах там където няма край или начало. ...

Тази история преди година разказа моя приятелка и разбира се й повярвах. Седмица по-късно тя изчезна, питам се много неща, сигурно няма да си отговоря, но нека ви разкажа какво чух в онази вечер.
* * *
Трябваше да намеря един човек, по служба. От известно време в редакцията получавахме интересни мат ...

Когато се задъхваш
от проблеми,
изплезил си език
и виждаш,
че животът куца ...

ПИСМО ДО ТЕБ
Пиша ти във проза, защото ти обезсмисли всяка рима.
Пиша ти, защото те мразя, но не мога, не искам да се отърва от теб.
Пиша ти, защото вярвам, че мога да те променя.
Защото още вярвам в теб. ...