12 jun 2005, 23:34

Намерих камъче във парка...

  Poesía
149 0 18

                                  

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  Намерих камъче във парка...

                                Кафяво, лъскаво, красиво.

                                И бях щастлив, че ще го имаш.

                                Макар и малко, но блестящо.

                                ...Дъждът навярно ме е мокрил.

                                Подгизнало  било е мойто яке.

                               Когато го намерих, в джоба беше

                               покълнало кафявото зрънце на боба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствата са взаимни
  • Поете, от твоите думи!
  • Оригинално, ама това не е стихотворение, нито миниатюра... Отново са само празни приказки, се едно разказваш на някого някаква история... Те всичките са ти такива... Няма смисъл да се четат! То човек трябва да бъде оригинален, но специално за прозата се изисква по друг вид писане. Поезията не ти е признание, колкото и да се опитваш да копираш от Гео Милев и Далчев. Или имаш талант, или нямаш! Не си изкарвай яда от неуспехите на нас, младите, които се опитват да пишат... Не си по-добър, от когото и да е било от този сайт! Самочувствието ти е без покритие!
  • " Не си по-добър, от когото и да е било от този сайт! "
    Извинявай , ама .. по-добър е. За всеки случай има доста хора от които е по-добър.
  • Хе, хе, неочакван финал, много ме изкефи.