Jun 12, 2005, 11:34 PM

Намерих камъче във парка...

  Poetry
152 0 18

                                  

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  Намерих камъче във парка...

                                Кафяво, лъскаво, красиво.

                                И бях щастлив, че ще го имаш.

                                Макар и малко, но блестящо.

                                ...Дъждът навярно ме е мокрил.

                                Подгизнало  било е мойто яке.

                               Когато го намерих, в джоба беше

                               покълнало кафявото зрънце на боба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствата са взаимни
  • Поете, от твоите думи!
  • Оригинално, ама това не е стихотворение, нито миниатюра... Отново са само празни приказки, се едно разказваш на някого някаква история... Те всичките са ти такива... Няма смисъл да се четат! То човек трябва да бъде оригинален, но специално за прозата се изисква по друг вид писане. Поезията не ти е признание, колкото и да се опитваш да копираш от Гео Милев и Далчев. Или имаш талант, или нямаш! Не си изкарвай яда от неуспехите на нас, младите, които се опитват да пишат... Не си по-добър, от когото и да е било от този сайт! Самочувствието ти е без покритие!
  • " Не си по-добър, от когото и да е било от този сайт! "
    Извинявай , ама .. по-добър е. За всеки случай има доста хора от които е по-добър.
  • Хе, хе, неочакван финал, много ме изкефи.