писателче (Светослав Иванов)

Остави ме!... Да си отида спокойно. 🇧🇬

Остави ме!... Да си отида спокойно.
Не искам да плачеш за мене.
Ще те излъжа, че много те мразя.
Ще ти подаря и мъничко болка.
По-добре е, да мислиш за мене, ...

писателче

Poesía

2006-09-05T11:28:52+03:00 164 22

И в тази нощ, не ме споходиха... 🇧🇬

И в тази нощ не ме споходиха...
Нима си тръгнаха от мене всички ангели?
И само прилепи и бухали... Проклинаха!
Край мене кацаха и се присмиваха...
А аз съм бял... Нима със болката, ...

писателче

Poesía

2006-09-05T11:27:45+03:00 136 16

Като черни гроздове памид-враните... 🇧🇬

Като черни гроздове памид-враните
висят над полето разровено.
Сух вятър се скита бездомен край тръните,
дето гладните мишки влачат опашки.
И отиват натам...Таборът на старите цигани. ...

писателче

Poesía

2006-09-04T11:49:29+03:00 197 26

Таванът още е мъглив ... 🇧🇬

Таванът още е мъглив и сив, намръщен вяло.
Дори мухата, дето в стаята живее, още дреме,
усмихва се на нещо в съня си...Пердето се поклаща
тихо
под голото небе. Пролайва вънка куче. ...

писателче

Poesía

2006-09-04T11:48:43+03:00 156 28

Да се събуждаш сутрин, а в прозореца... 🇧🇬

Да се събуждаш сутрин, а в прозореца
безмилостно,
като в екран
да плуват облаци и черни птици...
Да драскат сивото небе-чертици ...

писателче

Poesía

2006-09-04T11:46:34+03:00 166 22

Градът е пребледнял от слънцето... 🇧🇬

Градът е пребледнял от слънцето.
И прашен... Лежат изплезените псета
под сенките... И пъплят домакини
помъкнали торби със празни мисли.
И само птиците са чисти... ...

писателче

Poesía

2006-09-03T22:26:10+03:00 151 32

Като бели лебеди, в небето... 🇧🇬

Като бели лебеди, в небето
облаците плуват със грациозност.
Като езеро е синьо... Птици
летят, и много се обичат.
Мисля си за теб... И се усмихвам! ...

писателче

Poesía

2006-09-03T22:14:19+03:00 183 28

Въздъхна вятър...Свечери се... 🇧🇬

Въздъхна вятър... Свечери се.
И сенките протегнаха големи длани.
Все още врял е каменния град.
Но птиците са в клоните и си говорят!
Започнаха като звезди, прозорци да премигват. ...

писателче

Poesía

2006-09-03T22:11:10+03:00 134 20

С червена шапчица- кълвача... 🇧🇬

С червена шапчица- кълвача,
почуква по вратата...
И тя-със скърцане на стари клони,
облечени във злато, с дъх на вятър
полека се отваря... ...

писателче

Poesía

2006-09-02T10:25:55+03:00 162 24

Врабчетата ме гледат... 🇧🇬

Врабчетата ме гледат...Любопитни,
като палави дечица. Скачат
край пейката, навярно чакат
да ръсна с длан трошици...Нямам!
Но аз ги галя със очи и много обич. ...

писателче

Poesía

2006-09-02T10:24:40+03:00 169 18

Погледни във очите ми.. 🇧🇬

Погледни във очите ми..
Потопи се в кадифената нежност,
и потъвай...потъвай във нея.
Сред много мъгли,
ще откриеш най-бялата обич. ...

писателче

Poesía

2006-09-02T10:21:14+03:00 202 26

Лазурно синьо... 🇧🇬

Лазурно синьо...
Небе замряло, сякаш миг,
се слял със вечност... Неподвижност!
Безкрай... без облаци и без мъгли...
Лазурно синьо... Чисто, ...

писателче

Poesía

2006-09-01T11:47:35+03:00 126 20

П Р О Л Е Т Е В ДУШАТА МИ ! 🇧🇬

П Р О Л Е Т Е В ДУШАТА МИ !
Над мене ръсят розов цвят
разцъфналите вече клони.
С ветрецът, в топлата земя,
небето своите багри рони. ...

писателче

Poesía

2006-09-01T11:46:30+03:00 129 14

Превърнал съм се в притча... 🇧🇬

Превърнал съм се в притча...
За грешниците станах рана,
в душите им, разядена от злоба...
За другите-икона.
А аз съм просто стих... ...

писателче

Poesía

2006-09-01T11:45:31+03:00 122 22

Дали сте виждали?!... 🇧🇬

Дали сте виждали?!...Че рано сутрин,
слънцето е като малко бебе.
Нахранено, доволно-розово и чисто,
усмихва се и гука над тревите.
И птиците са още в своите клони, ...

писателче

Poesía

2006-08-31T01:41:46+03:00 172 28

Едно е слънцето за всички. 🇧🇬

Едно е слънцето за всички.
Един е вятъра...И гробът е един!
И Майката Земя ще ни посрещне,
усмихната!- във пръст от кадифе.
От този свят остава само пепел. ...

писателче

Poesía

2006-08-31T01:39:53+03:00 167 20

Луната плъзга бавно длан... 🇧🇬

Луната плъзга бавно длан
в прозореца...
И той става сребърен и бял.
И виждам-нощни пеперуди,
и прилепи ...

писателче

Poesía

2006-08-31T01:37:03+03:00 143 18

Потърсих мойта катеричка в парка 🇧🇬

Потърсих мойта катеричка в парка.
Бе рано... В шарените вече храсти,
мъглата - сребърна и бяла,
полюшваше се под ветреца.
Миришеше на хлад и нещо гнило. ...

писателче

Poesía

2006-08-30T09:11:23+03:00 160 38

Иконите ме гледат благо... 🇧🇬

Иконите ме гледат благо...
И всичките светии се усмихват.
И сещам как, Синът Ти, Господи
над мене длан издига... И ме гали!
И аз се взирам във очите Му. ...

писателче

Poesía

2006-08-30T09:10:26+03:00 121 20

Обезглавиха те... Защото си Предтеча! 🇧🇬

Отсичане главата на св. Йоан Кръстител
Обезглавиха те... Защото си Предтеча!
А те са хора... много дребни.
Пълзят душичките им по стената,
издигната от тях... към тебе. ...

писателче

Poesía

2006-08-29T19:28:36+03:00 180 38

Докоснах те... 🇧🇬

Докоснах те...Не съм ги броил,
но много пъти...
И стана чудо...Стихнаха стените
и стаята ми стана много чиста.
Защото ти си свята, много бяла... ...

писателче

Poesía

2006-08-29T09:39:02+03:00 220 24

Зимата ще дойде скоро 🇧🇬

по А.Далчев
Зимата ще дойде скоро.
Бяла, като ангел нежен.
Ще се спусне над панелите
и ще почнат те да светят сребърно. ...

писателче

Poesía

2006-08-29T09:38:10+03:00 127 14

Дъждът е кацнал като гълъб 🇧🇬

Дъждът е кацнал като гълъб
в прозореца ми, тихичко кълве.
Небето е приклекнало и сякаш
ме търси в стаята с очи...
Обичам да вали! ...

писателче

Poesía

2006-08-29T09:37:17+03:00 135 26

В пистолетът имам осем патрона 🇧🇬

В пистолетът имам осем патрона.
Изглежда добре, зловещо е лъснат - до блясък.
Един ще ми стигне... Имам достатъчно сили
да изпразня пълнителя - дълбоко във мозъка, в мене
Стига да мога - бих разкъсал мечтите ...

писателче

Poesía

2006-08-28T11:30:11+03:00 170 30

Дъжд пак вали... 🇧🇬

Дъжд пак вали... И е сиво и мокро.
Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
Безнадежно и тихо е, облаци късат се
сред разперени клони, дърветата черни и болни са. ...

писателче

Poesía

2006-08-28T11:24:11+03:00 126 16

Вървя по заснежените пътища... 🇧🇬

Вървя по заснежените пътища...
И съм сам, като облаци враните
се издигат пред мен, после кацат, разсърдени.
И грачат, подвикват като дрипави циганки
озлобени и зли, за парченцето хляб... за съдбата си. ...

писателче

Poesía

2006-08-28T11:22:16+03:00 123 26

Разбита ваза... 🇧🇬

Разбита ваза... Пръснати парчета
блестят по пода, ваза без цветя съм.
Изгрява слънцето, а после - нощ безсънна.
Протегнал длани - драскам празнотата в мене,
и сам потъвам, без да се възвръщам. ...

писателче

Poesía

2006-08-27T22:45:04+03:00 133 28

Небето е рана... 🇧🇬

Небето е рана...
Аз съм рана, открита към тебе.
От дърветата капят листа, ти си последната влюбена есен.
Целувам твоята длан, и галя със поглед очите ти.
Есента е красива... безнадежно красива ! ...

писателче

Poesía

2006-08-27T22:42:53+03:00 124 22

КОЛЕТ 🇧🇬

КОЛЕТ
За това знам, че ме бива.
Обичам да върша неща, за които усещам, че съм подготвен. По този начин можеш да бъдеш сигурен, че ще се справиш добре и никой няма да е в състояние да те упрекне.
Мразя да ме упрекват.
След това денят ми помръква, сякаш слънцето се скрива зад облаците и внезапно се сп ...

писателче

Prosa

2006-08-27T22:28:04+03:00 171 20

Тази страна е... (писано 1986 г.) 🇧🇬

Тази страна е превърната в лагер, със мрежи...
Бели прожектори... кучета... страх...
Майко, прости ни!
Краят настъпва, когато млъкнат поетите.
12.03.1986 година.

писателче

Poesía

2006-08-24T20:51:56+03:00 170 16

* * * 🇧🇬

Полека, ден след ден - умирам.
Усещам болка в мозъка, гърдите.
И сутрин много кашлям... Плюя!
Парчета делник, късове от спомен,
затлачен вътре в мене... Колко са звездите, ...

писателче

Poesía

2006-08-24T20:48:12+03:00 208 36

АГОНИЯ 🇧🇬

/ написано на 10.07.1986 г./
Сякаш Адът е разтворил свойта паст.
Огньове, въглени и жар.
Земята се превръща в черна пепел.
Зной! ...

писателче

Poesía

2006-08-21T23:06:42+03:00 387 86

ПО СЛУЧАЙ ХІІІ КОНГРЕС НА БКП 🇧🇬

/писано е тогава.../
РАБОТНИЧЕСКО
/ ПО СЛУЧАЙ ХІІІ КОНГРЕС НА БКП /
Часовникът звъни, а вън е нощ.
Една ръка протяга се в немощ ...

писателче

Poesía

2006-08-21T22:52:48+03:00 154 18

Под голямата луна 🇧🇬

Под голямата луна
танцуват прилепи и кукумявки.
Полъхва вятър. Старата върба
поскръцва глухо. И летят светулки.
Някъде... от край света ...

писателче

Poesía

2006-08-21T00:04:27+03:00 163 32

И аз ще бъда звън... 🇧🇬

И аз ще бъда звън... Когато ме докоснеш.
Под топлите ти длани ще потръпна.
И слънцето ще се смили... Завеса,
над нас ще пусне... Нежен полумрак
ще приюти желано и мечтано. ...

писателче

Poesía

2006-08-15T20:55:45+03:00 171 44

До толкова съм щастлив, че се задъхвам! 🇧🇬

До толкова съм щастлив, че се задъхвам!
Не ми достига въздух да Му кажа,
че аз съм жив, че аз обичам...
И чувствам грях, и тихо примирение,
че нямам силите, и няма как ...

писателче

Poesía

2006-08-15T20:53:24+03:00 161 32

Поръсих те със звезден дъжд 🇧🇬

Поръсих те със звезден дъжд
и тялото ти се превърна в бисер.
Посягам с длан... А после я отдръпвам.
Не мога да докосна... Толкова си красива!
И те оставям... на нощта дъха ...

писателче

Poesía

2006-08-15T20:52:32+03:00 142 26

Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета 🇧🇬

Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета.
Невинни и бели.
И рибките дори се усмихнаха.
Със бялата чайка дълго се гледахме.
И дъждът пропълзя в очите ни. ...

писателче

Poesía

2006-08-13T11:38:25+03:00 199 38

Като музика- звездите... 🇧🇬

Като музика - звездите,
ръсят
над смълчаните корони на дърветата
дантелен звук.
И чуваш ли?!... дори щурчетата ...

писателче

Poesía

2006-08-13T11:35:37+03:00 170 38

Спокойна нощ... 🇧🇬

Спокойна нощ.
Мастилена и чиста
поръсена в звезди, на които
щурците шепнат притчи.

писателче

Poesía

2006-08-13T11:34:15+03:00 140 22