писателче (Светослав Иванов) - Obras

ДА МОЖЕХ ДА СИ ТРЪГНА... 🇧🇬

Да можех да си тръгна - хей така ! - внезапно.
С усмивка на хлапак, заварен да се милва.
Смутено да се вдигна, да падне чаша с вино.
Жена ми да ме гледа, а аз да и намигна.
Зад мен да блъсна стола, нарочно - да се счупи. ...

писателче

Poesía

2005-02-02T09:07:02+02:00 178 4

НЕНОРМАЛНОТО 🇧🇬

НЕНОРМАЛНОТО
Прехвърча сняг.
Нямаше край тази зима. Омръзнало ми е, омръзнало ми е всичко- и студовете, и кишата по софийските улици. Мръсотията сякаш извира от земята. През лятото не си личи толкова, само като духне вятър и разнесе из въздуха кълба пепел, се вижда сред какво живеем.
А сега ?
Кал, м ...

писателче

Prosa

2005-02-01T10:04:13+02:00 162 6

Полека, ден след ден... 🇧🇬

Полека, ден след ден- умирам.
Усещам болка в мозъка, в гърдите.
И сутрин много кашлям...Плюя
парчета делник, късове от спомен
затлачен вътре, в мене...Колко са звездите ...

писателче

Poesía

2005-02-01T10:00:52+02:00 251 18

Пияни кучета скитат в нощта... 🇧🇬

Пияни кучета скитат в нощта.
И вият, и псуват луната изцъклена.
Ах, приятели грозни...защо ме оставихте?
Към дома си пътят как ще намеря?
По-добре е да спра. ...

писателче

Poesía

2005-02-01T09:58:17+02:00 174 8

ПЕСЕНТА НА КАСАПИНА 🇧🇬

ПЕСЕНТА НА КАСАПИНА
Като агнета вързани, блеещи
наредени пред бялата кланица
да отворят вратата очакваме.
И се радваме тихо - въжето ...

писателче

Poesía

2005-01-29T17:47:32+02:00 134 8

ПРОПИЛЯХ ЛЮБОВТА СИ ПО КРЪЧМИТЕ... 🇧🇬

Пропилях любовта си по кръчмите.
Пих много и не успях да докосна очите ти.
Оркестърът свиреше силно,
зад гърба ти се любих със курвите.
Една сервитьорка хвърли таблата с чашите, ...

писателче

Poesía

2005-01-29T17:45:59+02:00 217 10

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН 🇧🇬

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН
На Ивелина
- Най - добре е да го закараме в болницата…Искам да му направя някой изследвания. Така нищо не мога да свърша.
- Той не.
- Не иска, ама няма друг начин. Състоянието му се влошава, нали виждате?!...Не мога да седя безучастен и да гледам… ...

писателче

Prosa

2005-01-28T13:46:38+02:00 297 18

НАВЪН Е ТИХО, А СНЕГЪТ ВАЛИ... 🇧🇬

Навън е тихо,а снегът вали.
Посипва, трупа, бяла нощ.
И празни пътищата, длан
протягат между жълти светофари.
А аз съм сам. ...

писателче

Poesía

2005-01-28T09:50:01+02:00 204 12

АЗ СЪМ СТИХ, А ТИ СИ МУЗИКА... 🇧🇬

Аз съм стих, а ти си музика.
Звучи в душата ми, а тя мечтае…
За теб…
Очите ми те галят
добри и влюбени, не искам да го крия… ...

писателче

Poesía

2005-01-28T09:04:09+02:00 263 26

ТОПЛИГЕВРЕЦИ 🇧🇬

ТОПЛИГЕВРЕЦИ
Има един сезон, между есента и зимата, когато София, като старица, изведнъж погрознява. Улиците се изпълват с кал и лъскави, мътни локви, въздухът се изпълва с особена миризма- на въглища, на мъгла и бедност. Хората се сгушват в яките си, забиват поглед в краката си, свити, озлобени и м ...

писателче

Prosa

2005-01-27T20:54:03+02:00 133 4

ОСЪДЕН ДА ЖИВЕЯ 🇧🇬

Най-после тишина…
Въздъхна уморено тъмното и легна
пред прозореца ми като кърпа на вдовица.
Съседът горе дълго пи, и пя, и псува,
после плака. ...

писателче

Poesía

2005-01-27T20:52:30+02:00 279 22

В ИМЕТО НА НАРОДА! 🇧🇬

В ИМЕТО НА НАРОДА !
- Много добре! Направо ми скри шайбата !
- Знам си работата. От години съм адвокат и се занимавам само с такива дела.
- Така ли ? Само такива дела ?!... Знам, че адвокатите не подбирате...
- Така е...Повечето колеги не подбират...Няма работа... Народът обедня. ...

писателче

Prosa

2005-01-26T11:26:35+02:00 152 8