писателче (Светослав Иванов)

Остави ме!... Да си отида спокойно.

Остави ме!... Да си отида спокойно.
Не искам да плачеш за мене.
Ще те излъжа, че много те мразя.
Ще ти подаря и мъничко болка.
По-добре е, да мислиш за мене, ...

писателче

Поезия

2006-09-05T11:28:52+03:00 164 22

И в тази нощ, не ме споходиха...

И в тази нощ не ме споходиха...
Нима си тръгнаха от мене всички ангели?
И само прилепи и бухали... Проклинаха!
Край мене кацаха и се присмиваха...
А аз съм бял... Нима със болката, ...

писателче

Поезия

2006-09-05T11:27:45+03:00 136 16

Като черни гроздове памид-враните...

Като черни гроздове памид-враните
висят над полето разровено.
Сух вятър се скита бездомен край тръните,
дето гладните мишки влачат опашки.
И отиват натам...Таборът на старите цигани. ...

писателче

Поезия

2006-09-04T11:49:29+03:00 197 26

Таванът още е мъглив ...

Таванът още е мъглив и сив, намръщен вяло.
Дори мухата, дето в стаята живее, още дреме,
усмихва се на нещо в съня си...Пердето се поклаща
тихо
под голото небе. Пролайва вънка куче. ...

писателче

Поезия

2006-09-04T11:48:43+03:00 156 28

Да се събуждаш сутрин, а в прозореца...

Да се събуждаш сутрин, а в прозореца
безмилостно,
като в екран
да плуват облаци и черни птици...
Да драскат сивото небе-чертици ...

писателче

Поезия

2006-09-04T11:46:34+03:00 166 22

Градът е пребледнял от слънцето...

Градът е пребледнял от слънцето.
И прашен... Лежат изплезените псета
под сенките... И пъплят домакини
помъкнали торби със празни мисли.
И само птиците са чисти... ...

писателче

Поезия

2006-09-03T22:26:10+03:00 151 32

Като бели лебеди, в небето...

Като бели лебеди, в небето
облаците плуват със грациозност.
Като езеро е синьо... Птици
летят, и много се обичат.
Мисля си за теб... И се усмихвам! ...

писателче

Поезия

2006-09-03T22:14:19+03:00 183 28

Въздъхна вятър...Свечери се...

Въздъхна вятър... Свечери се.
И сенките протегнаха големи длани.
Все още врял е каменния град.
Но птиците са в клоните и си говорят!
Започнаха като звезди, прозорци да премигват. ...

писателче

Поезия

2006-09-03T22:11:10+03:00 134 20

С червена шапчица- кълвача...

С червена шапчица- кълвача,
почуква по вратата...
И тя-със скърцане на стари клони,
облечени във злато, с дъх на вятър
полека се отваря... ...

писателче

Поезия

2006-09-02T10:25:55+03:00 162 24

Врабчетата ме гледат...

Врабчетата ме гледат...Любопитни,
като палави дечица. Скачат
край пейката, навярно чакат
да ръсна с длан трошици...Нямам!
Но аз ги галя със очи и много обич. ...

писателче

Поезия

2006-09-02T10:24:40+03:00 169 18

Погледни във очите ми..

Погледни във очите ми..
Потопи се в кадифената нежност,
и потъвай...потъвай във нея.
Сред много мъгли,
ще откриеш най-бялата обич. ...

писателче

Поезия

2006-09-02T10:21:14+03:00 202 26

Лазурно синьо...

Лазурно синьо...
Небе замряло, сякаш миг,
се слял със вечност... Неподвижност!
Безкрай... без облаци и без мъгли...
Лазурно синьо... Чисто, ...

писателче

Поезия

2006-09-01T11:47:35+03:00 126 20

П Р О Л Е Т Е В ДУШАТА МИ !

П Р О Л Е Т Е В ДУШАТА МИ !
Над мене ръсят розов цвят
разцъфналите вече клони.
С ветрецът, в топлата земя,
небето своите багри рони. ...

писателче

Поезия

2006-09-01T11:46:30+03:00 129 14

Превърнал съм се в притча...

Превърнал съм се в притча...
За грешниците станах рана,
в душите им, разядена от злоба...
За другите-икона.
А аз съм просто стих... ...

писателче

Поезия

2006-09-01T11:45:31+03:00 122 22

Дали сте виждали?!...

Дали сте виждали?!...Че рано сутрин,
слънцето е като малко бебе.
Нахранено, доволно-розово и чисто,
усмихва се и гука над тревите.
И птиците са още в своите клони, ...

писателче

Поезия

2006-08-31T01:41:46+03:00 172 28

Едно е слънцето за всички.

Едно е слънцето за всички.
Един е вятъра...И гробът е един!
И Майката Земя ще ни посрещне,
усмихната!- във пръст от кадифе.
От този свят остава само пепел. ...

писателче

Поезия

2006-08-31T01:39:53+03:00 167 20

Луната плъзга бавно длан...

Луната плъзга бавно длан
в прозореца...
И той става сребърен и бял.
И виждам-нощни пеперуди,
и прилепи ...

писателче

Поезия

2006-08-31T01:37:03+03:00 143 18

Потърсих мойта катеричка в парка

Потърсих мойта катеричка в парка.
Бе рано... В шарените вече храсти,
мъглата - сребърна и бяла,
полюшваше се под ветреца.
Миришеше на хлад и нещо гнило. ...

писателче

Поезия

2006-08-30T09:11:23+03:00 160 38

Иконите ме гледат благо...

Иконите ме гледат благо...
И всичките светии се усмихват.
И сещам как, Синът Ти, Господи
над мене длан издига... И ме гали!
И аз се взирам във очите Му. ...

писателче

Поезия

2006-08-30T09:10:26+03:00 121 20

Обезглавиха те... Защото си Предтеча!

Отсичане главата на св. Йоан Кръстител
Обезглавиха те... Защото си Предтеча!
А те са хора... много дребни.
Пълзят душичките им по стената,
издигната от тях... към тебе. ...

писателче

Поезия

2006-08-29T19:28:36+03:00 180 38

Докоснах те...

Докоснах те...Не съм ги броил,
но много пъти...
И стана чудо...Стихнаха стените
и стаята ми стана много чиста.
Защото ти си свята, много бяла... ...

писателче

Поезия

2006-08-29T09:39:02+03:00 220 24

Зимата ще дойде скоро

по А.Далчев
Зимата ще дойде скоро.
Бяла, като ангел нежен.
Ще се спусне над панелите
и ще почнат те да светят сребърно. ...

писателче

Поезия

2006-08-29T09:38:10+03:00 127 14

Дъждът е кацнал като гълъб

Дъждът е кацнал като гълъб
в прозореца ми, тихичко кълве.
Небето е приклекнало и сякаш
ме търси в стаята с очи...
Обичам да вали! ...

писателче

Поезия

2006-08-29T09:37:17+03:00 135 26

В пистолетът имам осем патрона

В пистолетът имам осем патрона.
Изглежда добре, зловещо е лъснат - до блясък.
Един ще ми стигне... Имам достатъчно сили
да изпразня пълнителя - дълбоко във мозъка, в мене
Стига да мога - бих разкъсал мечтите ...

писателче

Поезия

2006-08-28T11:30:11+03:00 170 30

Дъжд пак вали...

Дъжд пак вали... И е сиво и мокро.
Цигани влачат колички с боклуци и мокри картони.
Кучета ситнят след тях, подгизнали... свъсени.
Безнадежно и тихо е, облаци късат се
сред разперени клони, дърветата черни и болни са. ...

писателче

Поезия

2006-08-28T11:24:11+03:00 126 16

Вървя по заснежените пътища...

Вървя по заснежените пътища...
И съм сам, като облаци враните
се издигат пред мен, после кацат, разсърдени.
И грачат, подвикват като дрипави циганки
озлобени и зли, за парченцето хляб... за съдбата си. ...

писателче

Поезия

2006-08-28T11:22:16+03:00 123 26

Разбита ваза...

Разбита ваза... Пръснати парчета
блестят по пода, ваза без цветя съм.
Изгрява слънцето, а после - нощ безсънна.
Протегнал длани - драскам празнотата в мене,
и сам потъвам, без да се възвръщам. ...

писателче

Поезия

2006-08-27T22:45:04+03:00 133 28

Небето е рана...

Небето е рана...
Аз съм рана, открита към тебе.
От дърветата капят листа, ти си последната влюбена есен.
Целувам твоята длан, и галя със поглед очите ти.
Есента е красива... безнадежно красива ! ...

писателче

Поезия

2006-08-27T22:42:53+03:00 124 22

КОЛЕТ

КОЛЕТ
За това знам, че ме бива.
Обичам да върша неща, за които усещам, че съм подготвен. По този начин можеш да бъдеш сигурен, че ще се справиш добре и никой няма да е в състояние да те упрекне.
Мразя да ме упрекват.
След това денят ми помръква, сякаш слънцето се скрива зад облаците и внезапно се сп ...

писателче

Проза

2006-08-27T22:28:04+03:00 171 20

Тази страна е... (писано 1986 г.)

Тази страна е превърната в лагер, със мрежи...
Бели прожектори... кучета... страх...
Майко, прости ни!
Краят настъпва, когато млъкнат поетите.
12.03.1986 година.

писателче

Поезия

2006-08-24T20:51:56+03:00 170 16

* * *

Полека, ден след ден - умирам.
Усещам болка в мозъка, гърдите.
И сутрин много кашлям... Плюя!
Парчета делник, късове от спомен,
затлачен вътре в мене... Колко са звездите, ...

писателче

Поезия

2006-08-24T20:48:12+03:00 208 36

АГОНИЯ

/ написано на 10.07.1986 г./
Сякаш Адът е разтворил свойта паст.
Огньове, въглени и жар.
Земята се превръща в черна пепел.
Зной! ...

писателче

Поезия

2006-08-21T23:06:42+03:00 387 86

ПО СЛУЧАЙ ХІІІ КОНГРЕС НА БКП

/писано е тогава.../
РАБОТНИЧЕСКО
/ ПО СЛУЧАЙ ХІІІ КОНГРЕС НА БКП /
Часовникът звъни, а вън е нощ.
Една ръка протяга се в немощ ...

писателче

Поезия

2006-08-21T22:52:48+03:00 154 18

Под голямата луна

Под голямата луна
танцуват прилепи и кукумявки.
Полъхва вятър. Старата върба
поскръцва глухо. И летят светулки.
Някъде... от край света ...

писателче

Поезия

2006-08-21T00:04:27+03:00 163 32

И аз ще бъда звън...

И аз ще бъда звън... Когато ме докоснеш.
Под топлите ти длани ще потръпна.
И слънцето ще се смили... Завеса,
над нас ще пусне... Нежен полумрак
ще приюти желано и мечтано. ...

писателче

Поезия

2006-08-15T20:55:45+03:00 171 44

До толкова съм щастлив, че се задъхвам!

До толкова съм щастлив, че се задъхвам!
Не ми достига въздух да Му кажа,
че аз съм жив, че аз обичам...
И чувствам грях, и тихо примирение,
че нямам силите, и няма как ...

писателче

Поезия

2006-08-15T20:53:24+03:00 161 32

Поръсих те със звезден дъжд

Поръсих те със звезден дъжд
и тялото ти се превърна в бисер.
Посягам с длан... А после я отдръпвам.
Не мога да докосна... Толкова си красива!
И те оставям... на нощта дъха ...

писателче

Поезия

2006-08-15T20:52:32+03:00 142 26

Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета

Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета.
Невинни и бели.
И рибките дори се усмихнаха.
Със бялата чайка дълго се гледахме.
И дъждът пропълзя в очите ни. ...

писателче

Поезия

2006-08-13T11:38:25+03:00 199 38

Като музика- звездите...

Като музика - звездите,
ръсят
над смълчаните корони на дърветата
дантелен звук.
И чуваш ли?!... дори щурчетата ...

писателче

Поезия

2006-08-13T11:35:37+03:00 170 38

Спокойна нощ...

Спокойна нощ.
Мастилена и чиста
поръсена в звезди, на които
щурците шепнат притчи.

писателче

Поезия

2006-08-13T11:34:15+03:00 140 22