Докоснах те...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Докоснах те...Не съм ги броил,
но много пъти...
И стана чудо...Стихнаха стените
и стаята ми стана много чиста.
Защото ти си свята, много бяла...
Чувствам по лицето,
как в тъмното все още светят
милувките на твоите пръсти...
И рози по гърдите ми поникнаха
-рубинени и алени,
като градина.
И вдишвам въздуха, прониква той във мене.
Да можех да го имам...да остане вътре.
Защото той е пълен със дъха ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
