Потърсих мойта катеричка в парка
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Потърсих мойта катеричка в парка.
Бе рано... В шарените вече храсти,
мъглата - сребърна и бяла,
полюшваше се под ветреца.
Миришеше на хлад и нещо гнило.
Сега видях, че клоните са жълти
и цъфнали са сини минзухари...
До пейката се взрях... И се разплаках!
Навярно с камък или с тежка злоба,
премазана лежеше черната опашка
на катеричката, с която си говорех...
Навярно бе дошла да ме дочака...
Погребах я.
И с тази пожълтяла шума
засипах сигурно, трупа на лятото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
факти и случки от него могат да ме докоснат.Да бъдем реалисти =)
