Едно е слънцето за всички.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Едно е слънцето за всички.
Един е вятъра...И гробът е един!
И Майката Земя ще ни посрещне,
усмихната!- във пръст от кадифе.
От този свят остава само пепел.
И вещите, и страстите са нищо!
Остава само музика...Стихът ни,
отронен в утрото, с обич...
Докоснатите ни ръце...И онзи миг,
когато...казах, че обичам!
Да можех!...Бих ти дал и вечност.
Кому е нужно някакво безсмъртие?
Да можех-щях да съм дете,
над него, ти да сложиш грижа...
И това дете, с дете да те дари!
Не мога!
...Пътува времето, и в този бяг.
Желая да ти дам мечта красива...
Затова ще бъда и смирен.
Докосвам те полека.
Любовта ще бъде моето безсмъртие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
