Градът е пребледнял от слънцето...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Градът е пребледнял от слънцето.
И прашен... Лежат изплезените псета
под сенките... И пъплят домакини
помъкнали торби със празни мисли.
И само птиците са чисти...
В очите им цветя цъфтят, цветята пеят песни.
А аз ги храня със парченце хляб... И ги обичам!
...Понякога е толкова лесно,
да можеш сам на себе си да се усмихнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
