* * *
Полека, ден след ден - умирам.
Усещам болка в мозъка, гърдите.
И сутрин много кашлям... Плюя!
Парчета делник, късове от спомен,
затлачен вътре в мене... Колко са звездите,
угаснали една след друга?...
Усещам кротко - идва нощ безлунна
в която кучета ще вият на умряло.
И всичките измислени камбани
на моят храм, ще ронят тъжни трели.
Два бухала отгоре ще проклинат
зелените очи на светофара.
...А моите приятели ще пият.
И късно през нощта ще ме напсуват.
Усещам болка в мозъка, гърдите.
И сутрин много кашлям... Плюя!
Парчета делник, късове от спомен,
затлачен вътре в мене... Колко са звездите,
угаснали една след друга?...
Усещам кротко - идва нощ безлунна
в която кучета ще вият на умряло.
И всичките измислени камбани
на моят храм, ще ронят тъжни трели.
Два бухала отгоре ще проклинат
зелените очи на светофара.
...А моите приятели ще пият.
И късно през нощта ще ме напсуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
