Aug 24, 2006, 8:48 PM

* * *

  Poetry
210 0 36
              Полека, ден след ден - умирам.
             Усещам болка в мозъка, гърдите.
             И сутрин много кашлям... Плюя!
             Парчета делник, късове от спомен,
             затлачен вътре в мене... Колко са звездите,
             угаснали една след друга?...
             Усещам кротко - идва нощ безлунна
             в която кучета ще вият на умряло.
             И всичките измислени камбани
             на моят храм, ще ронят тъжни трели.
             Два бухала отгоре ще проклинат
             зелените очи на светофара.
             ...А моите приятели ще пият.
             И късно през нощта ще ме напсуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави и за този стих!
  • Знаеш ли, това красиво стихотворение е написано от един велик поет,в случая от теб!Е,кажи ми дали би умрял някога-НЕ!Винаги ще те има,дали в сивия делник,дали в мрачните нощи незнам,но със сигурност ще си в сърцата на много хора чрез поезията ти!Бъди жив и здрав и не ми се сърди,че чета стиховете ти,но те наистина са много стойностни и мисля,че всеки трябва да го направи!Поздрави Светльо!
  • Поет на мрака...
  • Светослав,благодаря ти,че те има!Аз съм горда,че се докосвам до твоята поезия!
  • Ама това е много страшно. Защо трябва да превръщаме в трагедия естествения ход на нещата? Дори и смъртта е начало на нещо ново. И все пак трагедията в стиха е изказана красиво. И тъгата е красива.