21.08.2006 г., 22:52

ПО СЛУЧАЙ ХІІІ КОНГРЕС НА БКП

155 0 18

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                                                           /писано е тогава.../

                                                                    РАБОТНИЧЕСКО

 

                                                                         / ПО СЛУЧАЙ ХІІІ КОНГРЕС НА БКП /

 

                                                         Часовникът звъни, а вън е нощ.

                                                      Една ръка протяга се в немощ

                                                      и млъква хленчът на деня

                                                      задавен от една псувня...

                                                      И кашлица, шуртене на вода,

                                                      избухна бързо първата кавга:

                                                      -небръснат –той, сънлива-тя,

                                                      внезапно чашата преля!

                                                      Угасна жълта светлина,

                                                      притропа пътната врата.

                                                      Те тръгват през море от мрак,

                                                      във утрото със прашен праг.

 

 

                                                          От клубът-отсреща

                                                      плакат ги посреща:

                                                      “ За нови и нови дела,

                                                     да бият горещо,

                                                                     и мъдро, и вещо

                                                     всички

                                                                големи, червени сърца!”

 

 

                                                         Във завода- озлобени работници,

                                                      със залепнали, скъсани потници.

                                                      По ръцете –със черно масло.

                                                      По челата-бразди от тегло.

                                                      Масло,

                                                                  Масло,

                                                                              Масло...

                                                      На животът безкрайното зло.

 

 

                                                         В цехът- по Нов Механизъм.!

                                                      Нови бригади, Нов Социализъм!

                                                      Нови възможности, Нови блага...

                                                      Всичко по Нова- Московска вълна !

 

 

                                                          Всеки нов “...изъм”

                                                       Нищо ново!

                                                       ФАШИЗЪМ!

 

 

 

                                                          Тегне жесток апарат.

                                                        Крачка встрани-зареден автомат!

                                                        Дебнат очи в униформи:

                                                                   -тайни агенти,

                                                                        или друга проформа.

                                                         “ИЗПЪЛНЯВАЙ СВОЯТА НОРМА! “

 

 

                                                             Тряска всяка машина.

                                                          Вие всяка бобина.

                                                          Ленти злобно скриптят.

                                                          Униформени погледи бдят.

                                                          На народът- устата в намордник

                                                          И превърнат човекът в затворник.

                                                          Без глас, без протест...

                                                          Свободата окована в арест.

 

 

                                                            “ДА ИЗПЪЛНИМ ПЛАНА С ЧЕСТ!”

                                                            “ЗДРАВЕЙ ТРИНАЙСТИ КОНГРЕС!”

                                                           

                                                         

                                                    

                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, измъкнал си се тогава без да те разстрелят. А сега на Вапцаров или Смирненски се правиш? Добре си укрил стиха под партийните нашивки.
  • Поздравления!!!
  • Браво,тогава ли е писано ?
    А да,ти вече отговорил си.
    Браво,и дано времето описано
    остане само като летописи.

    Поздрав и усмивка,сюжета си улучил.
    Разказа ти като стих се е получил.
  • Впечатли ме!Много силен стих!
    Споменът от онези времена още стряска съня на хората!
    Поздрави!
  • От всички - "изъм"
    с които живея ...
    Най-безобиден е - ревматизъм.

    Поздрави!