Поръсих те със звезден дъжд
Поръсих те със звезден дъжд
и тялото ти се превърна в бисер.
Посягам с длан... А после я отдръпвам.
Не мога да докосна... Толкова си красива!
И те оставям... на нощта дъха
да те обвие, нека те обгърне.
Ще бъда на колене... Мъж,
който се прекланя и обича.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
