писателче (Светослав Иванов) писателче (Светослав Иванов)
372
28.08.2006 г., 11:30

В пистолетът имам осем патрона

174 0 30
                     В пистолетът имам осем патрона.
                   Изглежда добре, зловещо е лъснат - до блясък.
                   Един ще ми стигне... Имам достатъчно сили
                   да изпразня пълнителя - дълбоко във мозъка, в мене
                   Стига да мога - бих разкъсал мечтите
                                            на много ситни, искрящи парчета...
                   Като блестящи конфети,
                                                  събрани усърдно
                   през всичките тези години...
                   Не ми се сърдете!
                   Имам осем патрона,
                                     и четирдесет и четири години след мене.
                   Прекалено дълго нещо разказвах.
                   Изстрелът ще бъде финала,
                                                на онова, което не успях да ви кажа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • мария_ред (Мария)
    мария_ред (Мария)
    ПОКЛОН!
  • fakir (Иван)
    fakir (Иван)
    Невероятно силно признание. Всичко стана ясно - с кой пищов сте разстрелвали светците от "Агония"
  • ches (Челси)
    ches (Челси)
    Бушуващи са мислите, които са продиктували този стих! Гръмотевично е неговото ехо! Силно! Поздравления!
  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Здравей, Светльо!
    Колко странно, днес сме мислили, може би, в една посока. По-късно ще ти пиша повече, а сега и после пистолета няма да ти трябва, защото

    Тук всеки стих е изстрел.
    Куршум е нашето чело.
    Барут е болката зад него.
    Димът остава, като мисъл,
    облъхва нечие перо.

    Не си сам, Светльо, а колко хора са сами...
    Поздрави!!!
  • Албиция (Йорданка Гецова)
    Албиция (Йорданка Гецова)
    Не разкъсвай мечтите... Запази надеждите! 44 години съвсем не са много! 2000 години не са стигнали на човечеството да проумее важни истини... Не се сърди на тези които не искат да проумеят. Живей заради красотата, струва си!!!
    /и поправи, моля те "В пистолетА..."/