писателче

372 резултата

Защото съм безсънен...

Защото съм безсънен... Призори
понякога пристъпвам към леглата
на двете ми деца... И гледам ги.
Дъхът си спирам, за да спят спокойни.
Красиви са... Приличат ми на ангели! ...
128 8

Навъси се денят...

Навъси се денят...Подобно-домакиня
отишла до пазара, върнала торбата
със шепа боб-не стигнали парите!
А идва буря...Пак ще плачат
от жалост натежали облаците...Горе ...
110 6

Селце...

Селце. Къщурки клекнали
под стари покриви, зелени циглите
от времето и гущери лениви.
Зелени още са тополите. А нивите
са празни, врани изкълваха ги. ...
163 12

От залезът, до изгрева-безшумно...

От залезът, до изгрева-безшумно
се плъзгат сребърните пръсти
на луната...Докосват те с много нежност.
...Такава, на която аз не съм способен.
Затова те гледам...Вслушвам се в дъхът ти. ...
121 6

Поръсиха листата в парка...

Поръсиха листата в парка
косите ти...Обичам да се смееш!
Сред тази есен:
-сиви облаци,
в червено ...
114 8

Градът е мътен, а нощта като прокоба...

Градът е мътен, а нощта като прокоба
е спуснала злокобната си тежест
над стъклените светлини.
И сякаш стадо от животни
притискат хълбоците къщи, ...
163 12

Зад гаричката се разхождат патки...

Зад гаричката се разхождат патки...
И няколко коли в поляната, деца играят
край къщите...Мучи и крава.
Перонът е препълнен със торби и хора.
Полегнали, с изплезени езици ...
173 12

Над покривите, близо до звездите ...

Над покривите, близо до звездите
домът на ангели е...Феите прозрачни,
на сребърни цигулки свирят...
И там е от кристал и музика-небето.
И пръстите докосват много леко ...
149 10

Полъхна вятър...Вее се пердето.

Полъхна вятър...Вее се пердето.
А слънцето в прозорецът се плъзга
върху голото ти тяло...Косите ти се леят
като река по рамото ми...Не смея и да дишам.
С дъхът си да не те събудя! ...
130 8

... И ето-слънцето отрони...

... И ето-слънцето отрони
последна капка кръв...Полъхна отдалеко
вечерен дъх на вятър...Тихо, във небето
изгря луна...Кротна се полето
над селото...Просветнаха стъклата ...
159 16

Красива си...Изящна амфора !

Красива си...Изящна амфора !
Открита, някак като дар- в морето,
сред скелети на кораби, медузи
и много гнили водорасли...
Красива си...Да можех да рисувам! ...
170 16

Все по-голяма нежност изпитвам към тебе...

Все по-голяма нежност изпитвам към тебе...
И не знам... Все по трудно намирам,
как да разкажа...Ти си порцеланова чаша,
която докосвам със устни.
И се страхувам... ...
212 16

КАК СЕ СЪЗДАВА ХУДОЖНИК

КАК СЕ СЪЗДАВА ХУДОЖНИК
Не му купувай четките!-той има.
Понякога рисува със кръвта си,
когато пръстите му са ранени...
Не го учи на нищо-твърде прост е ! ...
134 10

Когато и децата ми си тръгнат...

Когато и децата ми си тръгнат...
И там-на аерогарата, през рамото си хвърлят камък
Когато, след прегръдките, сълзите,
гласът,
от говорителите ги повика за последно... ...
124 10

Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти!

Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти!
Усетих го внезапно, във метрото...
Когато се прибирах, пак-съсипан,
и гледах някъде безпътен.
...И всички гледаха безпътни. ...
202 18

Разлиствам дневниците...

Разлиствам дневниците.. Кой ли
ще ги докосне с бели ръкавици?
И както ангел светъл ще се вчита,
ще мисли дълго...Ще разлиства.
Накрая ще прости. ...
175 16

СВИНЕТЕ

СВИНЕТЕ
“А там, по рътлината пасеше голямо стадо свини, и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях.И им позволи.
И излязоха бесовете от човека,
влязоха в свините, и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.”
Евангелие от Лука 8:32 ...
189 4

Под сводовете, в храма...

Под сводовете, в храма...
Където само свещите пращят
и дигат пламък горе, към небето.
Където с тиха жалост и утеха
не свалят погледи от мен светците. ...
107 8

Кристална утрин...Розова и чиста...

Кристална утрин...Розова и чиста,
като коремчето на бебе...Птица
една, в храста скрита благославя
и слънцето, небето...Мене също.
Да можех и аз така...Да падна на колене ...
126 12

На тежките стражари-под ботушите....

На тежките стражари-под ботушите,
под злобата на сервитьора- пийнал съм,
на улицата безпризорна- в скута и,
прегръщам стълб, и той-подкрепя ме.
Вещае дълъг път нощта, проклинам го! ...
125 6

Ето ме!...Разголен неприлично...

Ето ме!...Разголен неприлично,
пред слънцето, прозорецът-далеч е...
Оставам сам, да видя свойто тяло
и да го заплюя-как е остаряло?
Но не е това...Събличам се полека ...
153 6

А сутрин-като ято сиви врани,..

А сутрин-като ято сиви врани,
накацали в леглото ми, направо по завивката,
ме гледат всички голи истини...
Озъбени развратници.
И тракат с човки, черни са очите им... ...
116 4

И ето-като врана...

И ето-като врана,
над мен очи склопи небето.
А уж се съмна...Или нощ и ден- еднакво
се раждат и умират неразделно.
Прозорецът мъжди...И в тъмно ...
134 10

Ще бъде слънчев ден...

Ще бъде слънчев ден...Последно слънце,
преди да стане много тъжно...
Над теб-разперила крила от злато,
красива като птица, моята последна есен
ще рони многоцветни сълзи. ...
150 4

Дълбока нощ...Мастилено-красива.

.
Дълбока нощ...Мастилено-красива
Отгоре, сякаш мигащи свещици
звездите трепкат, като в храм.
И някъде навярно плуват, като птици ...
172 12

Клавиш на пиано...

Клавиш на пиано...
Докоснат с дъх, погален с пръст:
Акорд!
И стон...Въздишка...Вино
с отблясъци от свещ... Красиво. ...
123 6

Да погаля тялото ти...

Да погаля тялото ти, с тялото ми...
Искам!
Да бъде плаха нощ, в прозорецът луната
-светилник блед, да ръси млечни сенки
в косите ти, и тихо да гадае ...
177 4

Неспокойни катерички-в парка...

Неспокойни катерички-в парка
от клон на клон, в тревата търсят нещо.
И свраките са надменно важни
облекли официалните костюми.
Лъха вятър...Сипят се листата. ...
106 2

Толкова дълго се молих за тебе...

Толкова дълго се молих за тебе...
Не усетих кога е догоряла свещта ми
и обляла със сълзи моите стиснати пръсти...
Не откъсвах очите от всички икони.
И все шепнах...Господи, чу ли ?! ...
189 6

И този звън въздушен...

И този звън въздушен...
Акорд дълбок, разтърсваш ни отвътре,
проникващ в всяка гънка
на длан, прилепнала в дланта ти...
И твоят зов смирен, и твоята молитва ...
115 4

Пробуждам се....

Пробуждам се....Пред мене са икони.
И аз съм благодарен, всеки ден
е дар от Него....Усмихвам се полека,
и галя малкият портрет
/...макар, че нямам твоя снимка!.../ ...
150 6

С последните 10-12 лева...

С последните 10-12 лева,
купих вино, а на децата –сладкиши...
И пихме, и беше светло и топло...
Прахосник съм...А идва и зима!
Но нищо...Нека така съм орисан! ...
130 12

Под устните ми, ....

Под устните ми, сещам колко
всъщност ме обичаш....Кожата настръхва,
и гърдите ти копнеят ласка...
Но не е това!...Очите ни се вплитат,
и рони звън една камбана ...
170 4

8 мм...

8 мм...Дулото е потъмняло
както и очите ми-навярно...
Днес, цяла сутрин гледам в цевта му.
И спорим все още...До кога ли ?
...А моите деца ядат солети... ...
123 2

Вали...Безнадеждно...

Вали...Безнадеждно...
Иде пак есен, мирише на влага, и гнило
лъхти от блатата на умрели надежди.
Плаче прозорецът, стичат се сълзи
правят по него сребристи пътеки. ...
133 8

Колко е нежно да бъда със тебе...

Колко е нежно да бъда със тебе...
Гълъбите кацат наблизо,
и се преструват, че са дошли за солети...
Катеричката се усмихва свенливо
и с опашката си крие очите... ...
192 4

Много път извървях...Да те срещна!

Много път извървях...Да те срещна!
И с курвите бях, и повръщах в кръчмата нощем.
Сервитьорът ме риташе злобно и дълго,
баща ми не ме пускаше вкъщи...
Трошах с юмруци прозорци и чаши. ...
194 12

Следваща част от Първа час на романът

... Вече е сутрин.
Сива, мъглива, като вчера, като всеки ден.
Празна сутрин. Хората отвън бързат все така, свити в палтата си. Аз не бързам за никъде.Тука е топло, мирише на цигари и мръсно, но все пак е по-добре, от колкото вън.Стоя до прозореца, както всяка сутрин, пуша и гледам .
Не бързам за ник ...
170 28

част от Първа част на романът ми "Да погледнеш утрото с омраза"

ПЪРВА ЧАСТ
Тогава живеехме в онзи бедняшки квартал пред Затвора, в къщите между улиците "Габър" и "Враня". Още не знаех, че кварталът е бедняшки, такива неща в онези години не се приказваха, пък и всички квартали си приличаха горе-долу. Вярно, че я имаше и онази част от тогавашна София, която нарича ...
197 32