От залезът, до изгрева-безшумно...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
От залезът, до изгрева-безшумно
се плъзгат сребърните пръсти
на луната...Докосват те с много нежност.
...Такава, на която аз не съм способен.
Затова те гледам...Вслушвам се в дъхът ти.
Мечтая да съм лунен лъч...
И галя със очите си съня ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
)Много хубав и нежен..И тези пръсти на луната