Селце...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Селце. Къщурки клекнали
под стари покриви, зелени циглите
от времето и гущери лениви.
Зелени още са тополите. А нивите
са празни, врани изкълваха ги.
Зад тях реката…Влачи патките,
листа увехнали и бяла перушина.
Белеят се и няколко козички,
разхвърляни по голите баири,
където и козарят с дълга гега
преживя кротко, даже куче няма.
Един сокол се рее горе
в небе без облаци и слънце.
И тихо…Много тихо даже.
Не бие вече селската камбана
на църквичката, нито за умряло.
По пътя ровят, вдигат прах кокошки.
А в кръчмата мълчат и пият старци.
За зимата плетат все още дрехи, баби
плетат, а никоя не знае
дали ще доплетат….
От глад проскубани две псета вият
нагоре - към небето, злобно лаят
към Господа и Господа проклинат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
