Ето ме!...Разголен неприлично...
Ето ме!...Разголен неприлично,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
пред слънцето, прозорецът-далеч е...
Оставам сам, да видя свойто тяло
и да го заплюя-как е остаряло?
Но не е това...Събличам се полека
-на пода падат скверни мисли,
една любов, купчина притчи...
На орех то е-сбръчкана черупка
вещае плод, а много късно...
Духът ми-там...Под чуковете-дните,
разбиха вече всичко свято.
За него се събличам...да го видя!
Разнищвам спомени, и плахите надежди
гадаят звън...Дано ми е простено!
Зад многото измислени парцали,
зад кремове и гримове, пося ли ?-
един на цвете –стрък,
от който да пожъна семе?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
