14.09.2005 г., 21:44

И този звън въздушен...

119 0 4

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

                                         И този звън въздушен...

                                     Акорд дълбок, разтърсваш ни отвътре,

                                     проникващ в всяка гънка

                                     на длан, прилепнала в дланта ти...

                                     И твоят зов смирен, и твоята молитва

                                     сред този храм, пред Кръста, покаяние...

                                     ме карат да повярвам,

                                     че Бог ни благославя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари