писателче (Светослав Иванов) - Произведения

Б Е З С Ъ Н И Ц И

Б Е З С Ъ Н И Ц И
Край лампите летяха прилепи
и драскаха нощта със писъци.
Луната се спотайваше зад облаци
и пазеше лицето от крилата им. ...

писателче

Поезия

2005-10-24T21:35:28+03:00 200 10

ИЗМИСЛИХ ТЕ

Измислих те. Навярно нощем,
когато във прозорецът, луната болна
от жалост и от мисли кротко плака...
Измислих те. И сигурно затова
въздушна, дъх на ангел и милувка ...

писателче

Поезия

2005-10-21T18:04:46+03:00 290 18

ЕЙ ТАКА...

Ей така, - като боклук те изхвърля живота!
Като пожълтял лист, като тоалетна хартия,
-треперяща под вятъра, край препълнени улични кофи.
И ти трептиш като нея, като нея-разкъсан и мръсен.
...Колко хора се изтриха във тебе ? ...

писателче

Поезия

2005-10-20T17:32:23+03:00 225 12

Небето - свод на църква, свещи са звездите.

Небето - свод на църква, свещи са звездите.
А аз съм в бяла риза, тъмни са стените
и моят глас се губи тук без ехо.
Бях тръгнал надалеко.
Нозете ми са в рани, толкова скитах. ...

писателче

Поезия

2005-10-20T17:31:20+03:00 155 6

Прозрачен, празен съм - мехур на риба.

Прозрачен, празен съм - мехур на риба.
Изсъхвам бавно, хвърлен на паважа.
Настилката е истинската твърдост.
Чакълът е безкрайната реалност.
И ето, пукат се дълбоките ми бръчки. ...

писателче

Поезия

2005-10-20T17:30:26+03:00 200 24

Мъглив ли изгревът ?

Мъглив ли изгревът ?
Или от дим е станала
мъглива стаята?
Демони гоних през нощта.
И сили не останаха. ...

писателче

Поезия

2005-10-20T17:29:55+03:00 168 4

Ех, стари хайдути... пропаднали, хълцащи пияници!

Ех, стари хайдути... пропаднали, хълцащи пияници!
Пак сме събрани в кръчмата, пак са препълнени чашите
и цигарите пушат, сякаш огньове от клада.
Пак са пълни пищовите, дето хич сме ги нямали
и с двата куршума улучена, в прозореца плаче луната. ...

писателче

Поезия

2005-10-19T22:06:58+03:00 175 6

МИЛОСЪРДИЕ

МИЛОСЪРДИЕ
“ Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделивия.
Не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдня
Не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив.
Не отказвай на угнетен, който моли ...

писателче

Проза

2005-10-18T21:16:12+03:00 172 16

"VICTORY" - Пакет

“ VICTORY ” - ПАКЕТ
Ще сготвя пилешка супа.
Останали са едно крилце и бутчето. Не е много, но ще сложа малко вода, да стане силен бульон. С картофки ще я застроя…може и малко фиде. Дано хапне. Снощи не можа да яде, взе си малко сварено бяло месо. Аз се зарадвах, а тя го повърна. И после не поиска не ...

писателче

Проза

2005-10-18T19:43:05+03:00 256 12

ГРЕЙНА СЛЪНЦЕ...МРАЗОВИТО

Грейна слънце…Мразовито.
Чисто е небето и е синьо.
На дървото с голи клони
двете
врани ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:42:19+03:00 186 18

Цяла нощ валя...

Цяла нощ валя. Драска по стъклото,
като малко пале, хвърлено навънка..
И аз не спах. Преброил съм всички капки
и всеки стон на улицата пуста.
Мечтая си за теб. Мечтая си до болка. ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:42:08+03:00 164 6

Вървя по алеите...

Вървя по алеите…Скитам след времето
в което летяха белите гълъби…
И залезът падаше -червен и горещ
над дърветата,
и беше синьо, и хубаво. ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:40:30+03:00 107

…Не зная как да се завърна във дома си.

…Не зная как да се завърна във дома си.
Вратата с крак затворих, хвърлих ключа.
Подсвирнах след задъханите булеварди
с ръце във панталона…Скитах дълго.
И пиян съм бил, безпътен и премръзнал, ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:40:11+03:00 144 8

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните...

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните,
където кучета зъзнат, враните дишат пресипнало,
там, където подпрян на бастунчето
моят Дядо стигна последно.
…За да остане завинаги тука. ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:39:06+03:00 144 4

Пропилях живота си…Сега е късно.

Пропилях живота си…Сега е късно.
Залитам пиян сред старите дувари,
преплитам стъпки с мътните си мисли.
И плюя грозно, някого ругая…
…Кого ли ? ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:37:25+03:00 249 10

Във този час унесен, още по разсъмване

Във този час унесен, още по разсъмване...
Когато първи будни и свадливи-свраките
споделят недоволни своите сънища.
След тях се карат нещо, кряскат клаксони,
шофьорите се злобят като звярове... ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:35:53+03:00 179 14

И този ден-красив е !...

И този ден-красив е !...
Събудих се с поглед в телефона.
Където, някак си нелепо си се скрила.
И чакам звън, и чакам да усетя
усмивката ти, пратена по жица. ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:33:28+03:00 173 10

Ръцете ти са вятър. Летен.

Ръцете ти са вятър. Летен.
Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете
на горска билка...Есен
в очите ми назрява... Духа хладно
от сивото небе, подгизнало от птици... ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:32:18+03:00 181 10

Отидохте си...Вече няма никой.

Отидохте си...Вече няма никой.
Останах аз, и тази празна стая
в която, някога...приятели
сме срещали нощта, така красива...
Отидохте си...Празно е. ...

писателче

Поезия

2005-10-18T19:31:30+03:00 159 8

Ще бъде красиво...Все някога!

Ще бъде красиво...Все някога!
Вън ситно вали, и е мокро, и хубаво.
Дърветата капят, ръсят листата си...
От жълтата шума ще поникнат кокичета.
И от нас, и от всичко...Ще нарисува художникът, ...

писателче

Поезия

2005-10-17T19:31:02+03:00 218 14

Елате безнадежни, унижени, скапани...

Елате безнадежни, унижени, скапани!
Елате в сива сутрин гладни и премръзнали.
Повлекли грижите и болести със дрипите
- ония, пълни с въшки, черни от въздишките.
Елате скитници, бездомници и пияници!... ...

писателче

Поезия

2005-10-17T14:56:55+03:00 185 8

Красиво е сега. Навън е есен...

Красиво е сега. Навън е есен
Цветята гаснат, свили скръбно листи,
привели чело ниско към земята,
която ги очаква като хищник…
Отиват си ятата - няма вече птици, ...

писателче

Поезия

2005-10-17T14:56:34+03:00 200 16

Приседнал съм на улицата : куче!

Приседнал съм на улицата : куче!
Булевардът... Пълно е с коли и хора.
Понякога се питам-как ли,
се чувстват тези хора в лимузини?
...Когато подминават и клошаря, ...

писателче

Поезия

2005-10-14T14:12:41+03:00 164 20

Като сива котка се прокрадна...

Като сива котка се прокрадна
през прозорецът ми- утро.
Не съм усетил...Много глухо,
през стаята ми крачеше нощта...
И си отишла-без да каже нищо. ...

писателче

Поезия

2005-10-13T17:16:51+03:00 110 8

Една малка кукумявка...

Една малка кукумявка
на первазът ми е кацнала, и гледа.
Не знам дали е зла поличба.
Дали да я застрелям с пистолета...
А тя ме гледа много кротко. ...

писателче

Поезия

2005-10-13T17:11:30+03:00 99 4

Красиво е небето...

Красиво е небето...Залезът,
е в тихата хармония...Кланям се,
пред теб-защото ти си слънцето,
погалило сребристите ми скули...-
Да прозвучи акорд!...Ти сложи пръстите ...

писателче

Поезия

2005-10-13T17:10:29+03:00 129 2

И ето ме!-насаме със пистолета...

И ето ме!-насаме със пистолета...
Цигари пуших, пепелникът ми подсказва,
че май съм прекалил...И кой ли да ми каже:
“...Приятел, май е време-стига!”
Тревожен е таванът, и стените ...

писателче

Поезия

2005-10-13T09:34:50+03:00 121 6

Ще бъде слънчево и чисто...

Ще бъде слънчево и чисто….Клони
над нас ще се протягат, ще искам да ни галят
и ще ни поръсва сняг…Катерички малки
след нас ще ситнят, стъпките ни водят
из пустите алеи…Ще бъде хубаво и бяло. ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:56:33+03:00 302 38

ДА УБИЕШ ЩЪРКЕЛ

ДА УБИЕШ ЩЪРКЕЛ
-Ще го махнеш!- опитах се гласът ми да звучи спокойно, но нещо драскаше...Като стара грамофонна плоча.
Запалих пак цигара, трябваше да правя нещо с ръцете си, защото ми беше много напрегнато. Мила мълчеше, обърната с гръб към мен.Гледаше през прозореца, виждах само сините кълба дим, ...

писателче

Проза

2005-10-10T20:56:21+03:00 217 8

НАЙ-СЕТНЕ...

Най - сетне: бавно, сънено, протяжно
прозорецът ми избледня и сенките се скриха.
Като паяци се плъзнаха по пода.
и се спотаиха в тъмното под гардероба.
По белите стени блестят квадрати. ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:56:10+03:00 253 18

В такава нощ се носят ангели и феи.

В такава нощ се носят ангели и феи.
И сякаш синкав, сребърен снегът
блести сред клоните, досегнали луната.
Дърветата тържествено мълчат.
И аз съм сам, но сещам - в мен е всичко. ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:56:01+03:00 187 6

Небето избледнява…

Небето избледнява…Ето, иде утро.
И мина нощ безсънна, парят ми очите
изпълнени с вина.
Спомнях си за дните…
Край мене, като цял керван каруци ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:55:30+03:00 166 24

Безсънни утрини…

Безсънни утрини…
Мъгливи улиците, в които
бездомните клошари са повели
изплезени от грижи мокри псета.
И е хладно, и самотно. Иде зима. ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:50:00+03:00 150 16

Пир искам, ама истински!...

Пир искам, ама истински!...
Ще поканя ония поети,
дето със листа си срязаха вените.
Оня нещастник, от гарата
дето в клозетите плачеше. ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:49:56+03:00 128 4

И цветето в стаята повехна...

И цветето в стаята повехна...
Листата му увиснаха, а днес го галих...
Мечтае то: усмивката ти сипе
над него обич, целувките ти помни
на всеки лист...И аз ги помня... ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:49:27+03:00 139 6

Ще се случи скоро...Нещо лошо!

Ще се случи скоро...Нещо лошо!
Сънувам го-кошмари скитат нощем.
И будя се- завивките ми-мокри,
отлепям ги...На пода- като водорасли,
лежат-подгизнали, студени. ...

писателче

Поезия

2005-10-10T20:31:41+03:00 124 8

* * *

Като кожа на жаба, на крастава жаба е тази вода.
Зеленикава тиня, пронизана цяла в тръстики.
Почернели, изгнили, цели в лишеи клони
е размахало мъртво дърво, наполовина удавено.
На талази се носи мъгла. И студено, и глухо е. ...

писателче

Поезия

2005-10-09T22:57:45+03:00 192 8

Пейзаж

Прегаря слънцето.
Тържествено и тихо,
сред изрисуваният във злато храм
нашепва есента молитва
за опрощение и за покой, ...

писателче

Поезия

2005-10-09T21:01:24+03:00 198 8

Под угрозата на пистолета,

Под угрозата на пистолета,
допрян от утрото, направо във челото,
какво си мислиш-правя? -Нищо!...
Оставям се на стиховете, които
са писали мнозина-самоубийци... ...

писателче

Поезия

2005-10-07T22:24:49+03:00 137 16

Пред иконата се срещам с Тебе...

Пред иконата се срещам с Тебе...
Привеждам поглед-грях ме е да Те погледна.
Защото Ти си светлина, а в мен-покоя
е пропилян...Защо ли?- Всеки ден
къде ли крача, тази ли пътека ...

писателче

Поезия

2005-10-07T19:29:17+03:00 106 6