Пейзаж
Прегаря слънцето.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тържествено и тихо,
сред изрисуваният във злато храм
нашепва есента молитва
за опрощение и за покой,
на погребаното вече лято.
Тежи небето - тъмносиньо,
заплодено с дъжд.
И вдигат се, отлитат черни врани
от празното, разровено поле,
където няколко женици
все още ровят във пръстта.
Край тях преживят кончета в каруци.
Полъхна вятър... Блесна, зашумя
и тежки капки…После тресна…
И замириса прашната земя
на зърно и на пот, човешка мъка.
Издигна пара…Есенният дъжд
подгони и последната каручка.
Във нея някакво дете
в пазвата си скри едно кутренце,
да го предпази от дъжда.
Кутрето се показа и залая
и мършавото конче се обади.
Детето се изправи, викна, свирна.
И стана мокро, тъжно и прекрасно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
